Треньорът Дейв Сало

Треньорът Дейв Сало
User Rating: 5 (1 votes)
Dave Salo
фото: dailypilot
Dave Salo - usctrojansУниверситетският треньор по плуване на „Южния Калифорнийски Университет“ Дейв Сало разполага с  най-доброто от два свята. Тренирайки колежани и професионалисти, той вижда себе си повече като учител в живота,  отколкото като треньор, и държи плувците му винаги да имат ясна цел в живота.

„Винаги задавам един и същи въпрос на своите плувци: „Какъв е планът ти ?“ – казва Сало. „Животът съществува и извън колежанското плуване – какви смятат да станат когато пораснат?“

Новодошлите плувци в университета скоро откриват, че Сало и неговият екип имат сериозен интерес към техния живот.

За периода от юношеска възраст до мъже и жени те изграждат кариерата си в своята област.

Академичните графици имат превес над тренировъчните и Сало и екипът му се справят с неудобствата в програмите, като прилагат гъвкава политика за тренировките.

„Не правя компромиси с учението“ – отбелязва Сало. „Искаш ли да бъдеш добър плувец през следващите 3-4 години или искаш да станеш инженер за цял живот?“

Тренирането на вече дипломирани плувци  е нещо различно като цяло. В колежанската социална среда  съществуват много отвличащи фактори. Ако тяхното вляние се ограничи, Сало може да придържа плувците си дори към по-високи очаквания от живота.

Колкото и да обича да тренира плувци от световна класа, той не ги окуражава да се занимават с плуване, ако нямат план за бъдещето си след плуването.

„Те не бива да живеят в миналото с колежанските си години или да продължават да преследват онзи неуловим медал” – казва Сало. Като треньор нося отговорност за тях. Това е един вид реципрочно партньорство – аз ги тренирам така, че да постигнат най-доброто което могат, но те трябва да поработят наистина много упорито”.

Досега Сало е помогнал на безброй много плувци да стъпят на краката си и по време и след края на своята забележителна кариера.

Тренировката

Сало не е човек, който следва предварителен тренировъчен сценарий.

„Не записвам тренировката си на листче хартия, което да лепна на дъската. Провеждам тренировката в зависимост от това, как вървят нещата, кой присъства и от какво се нуждае”.

Сало е на ръба на басейна няколко часа на ден и е благодарен на страхотния си екип, който му помага да се справи с всички задкулисни административни задачи.

„Това, което правя най-добре е да бъда на ръба на басейна в качеството си на треньор, ето защо, това е любимото ми място“ – казва той. „Отворен съм към предложенията на състезателите си. Ларсен (Йенсен) идва при мен и ми казва: „Тренер, трябва да изплувам 16х400“, и аз му заделям коридор. Вслушвам се в хлапетата и не се страхувам да използвам съветите им.“

Сало никога не дава едни и същи задачи на всеки. Най-често те се отнасят до подобряване на състезателното темпо, техниката, бързи упражнения и бързото плуване. Той възприма стаерите просто като спринтьори на дълги разстояния.

Типична комбинация за  спринтьор като Джесика Харди включва: 100-75-25, 100-75-3×25, 100-75-5×25, като цикълът се повтаря три пъти. 100-те м. са с понижено темпо 1-3, 75-те м. – с равномерно и 25-те – максимална скорост. Вниманието е насочено към внезапното увеличаване на скоростта и контролираното дишане.

При стаерите (спринтьори на дълги разстояния) сериите са аналогични, но с добавяне на дължина: 200-150-100, 200-150-3×100, 200-150-5×100. 200-те са с понижено темпо 1-3, 150-те са с негативен сплит, с най-малко 5 секунди разлика между първата половина и втората половина, и 100-те са с темпо за 500м. Тук целта е да се запази еднаква скорост или да се постигне негативен сплит.

Сало включва много упражнения със сътезателен елемент в тренировките си.

 „Старая се да правя сериите упражнения интересни, но с високо темпо“ – отбелязва той.

Колежът от една страна – и колежанското плуване от друга.

„Харесвам колежанското плуване, защото има  обособен сезон с ясно очертани граници, освен това ми допада идеята за отборност. NCAA – National College Athletic Association (Национална Атлетическа Асоциация на Колежите) е далеч от най-оспорваните състезания и си има стратегия за натрупването на точки. Двойните срещи са доста забавни“ – разказва Сало.

Голямото преимущество на клубното плуване, обаче, е че мнозина от спортистите са професионални плувци. Те разполагат с много повече свобода да лавират между установените графици за тренировки, пътувания, интервюта и фотосесии.

„Иска ми се моите плувци-колежани да останат в отбора и да запазят стипендията си, но и напълно подкрепям състезателите си, решили да станат професионалисти“ – заявява Сало. „Длъжни сме, като треньори,  да не изтърваме необходимия момент и да се възползваме от всяка възможност. Трудно се правят пари в тази професия. Бих искал да останат, но те трябва да изберат приоритетите си и да ги осъществят. Иначе би било твърде егоистично“.

Нямам предпочитания нито към едното, нито към другото. Колежанското плуване има повече особености и всяка година се появява нова група с различна енергия“ – споделя Сало. „Но аз съм учител в живота и на двете групи и всички те правят история и градят една легенда“.

автор: Бони Мос/nxtbook.com

превод: pluvane.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>