Първото участие на български плувци в Олимпийски Игри!

Първото участие на български плувци в Олимпийски Игри!

Първото участие на български плувци в Олимпийски Игри!
User Rating: 0 (0 votes)

Резултати на всички български плувци в Мексико 68:

Мексико 68 участници

Любопитно:

  • За първи път Латинска Америка приема Олимпиада. За втори път това ще се случи през 2016г. в бразилския град Рио де Жанейро.
  • Изборът на МОК далеч не се е харесал на всички. В навечерието на Олимпиадата радикално настроената младеж се опитва да привлече вниманието на световната общественост към проблемите на страната. По улиците излизат около 15 хиляди души с лозунг: „Не искаме Олимпиада, искаме революция!“. В града е въведена войска, демонстрантите са разпръснати, по неофициална версия числото на загиналите е няколко хиляди души. Но МОК обявява безредиците за вътрешен проблем и Олимпиадата се провежда.
  • На церемонията по награждаване на 200 метра гладко бягане чернокожите американци Тони Смит (злато) и Джон Карлос (бронз) се появяват с високи черни чорапи и черни ръкавици. Тъй като имат само един чифт ръкавици, преди награждаването си ги поделят и шампионът Томи Смит държи дясната си ръка вдигната, а Джон Карлос – лявата, със свит юмрук по време на химна на САЩ. Двамата са част от политическото движение в защита на афроамериканците „Черната сила“ (Black Power). МОК наказва и двамата с доживотна забрана за участие на олимпиада. Проявата им е подкрепена и от вицешампиона Питър Норман (Австралия), който излиза на награждаването със значка за подкрепа на човешките права на чернокожите в САЩ (Olympic project for human rights). Той не е наказан от МОК, но търпи репресии от страна на австралийските власти, което го принуждава да се оттегли от леката атлетика и да се занимава с австралийски футбол като аматьор.
  • Не са били във възторг и лекарите. Опасенията им са, че недостигът на кислород (Мексико се намира на 2 240 метра надморска височина) ще се отрази на състоянието на здравето на спортистите. И се оказват прави: често спортисти, състезаващи се на по-големи като продължителност дистанции и дисциплини (бягане на средни и дълги ръзстояния, спортно ходене, бокс и др.), след финала са изнасяни на носилки. По-късно вестниците наричат олимпийските победи в Мексико „тежкото злато на ацтеките“.
  • Особена популярност Игрите в Мексико придобиват благодарение на телетранслацията. За първи път олимпийският огън е запален от жена – мексиканката Норма Ерникета Басилио Сотело. А церемонията по откриването става най-музикалната.
wikipedia:
  • За първи път е въведен допинг контролът на Олимпийски игри. Ханс-Гунар Лилиенвал (Швеция, петобой) е дисквалифициран заради употреба на алкохол.
  • За пръв път Източна и Западна Германия се състезават като отделни отбори.
  • Американецът Ал Оертер печели петия си пореден медал в хвърлянето на диск.
  • Американецът Дик Фосбъри печели състезанието в скока на височина, като прескача летвата с гърба си обърнат към нея. Оттогава всички състезатели в тази дисциплина използват тази техника.
  • Гимнастичката Вера Чешлавска от Чехословакия печели 4 златни медала.
  • Американската плувкиня Деби Майер печели 3 златни медала на 200, 400 и 800 метра свободен стил.
  • Джон Стефан Аквари от Танзания става световноизвестен като финишира последен на маратона заради тежка травма.
  • Това са първите от общо три олимпиади, на които участва бъдещия президент на МОК – Жак Рох. Той се състезава във ветроходството.

Нашите плувци в Мексико се представят достойно в класирането (Юлиян Русев 12-ти, Ангел Чакъров 17-ти, М.Нколова – 15-та – при мъжете от 35 участници, при жените – от 28 участнички).
Д-р Лазаров, треньор на Юлиян Русев: „преценката на даден спорт, (спортисти и треньори) по резултатите, без да се вземат в съображение конкуренцията, обективните условия за развитие на този спорт, може да нанесе тежък удар върху развитието на тези спортове. А и за нашата страна, най-после, истинските олимпийски спортове – леката атлетика и плуването, трябва да получат тези години, които са довели борбата до олимпийските върхове“. „Оптималният и възможно най-добрият вариант е всеки състезател да отиде с треньора си, но такъв „режисьорски лукс не съществува“.

Д-р Любен Лазаров за подготовката на Юлиян Русев:

17 септември – 22 октомври. Мексико`1968″

Подготовката на Юлиян Русев протича по плана, който д-р Лазаров му изготвя: подробни указания за всеки ден, тактически указания за преплуването на дистанцията. Но тефтерчето си Юлиян Русев губи 10 дни преди старта на 400м съчетано плуване. Все пак подготовката му протича по предварителния план.

Отначало на Юлиян Русев му е трудно с дишането, но постепенно навлиза в добра форма, за което до голяма степен помага удачно съставеният от д-р Лазаров план за тренировки, улеснил адаптацията.

200м съчетано плуване

На 19 септември Русев стартира на 200м съчетано плуване с резултат 2:22,7 (21-и от 45 души). Постижението е по-слабо с 2,5 секунди от личния му рекорд (2:21,2), но дава добра надежда за успешно представяне на 400м съчетано плуване, доколкото стартът на 200м е планиран като последен етап от цикъла за подготовка на 400-те метра на 22 октомври.

400м съчетано плуване

Юлиян Русев допуска две отклонения от плана, съставен от д-р Лазаров: в деня преди старта на 400м не плува свободно, а втората, по-съществената – въпреки многократните тактически указания за бавно тръгване с оглед опасността от кислородна криза по време на плуването, Юл.Русев тръгва по-бързо от всякога преди това (още повече, че Мексико се намира на 2200м надморска височина). Спечелените 2 секунди от 100-те метра делфин му струват скъпо по-нататък. В кроула Русев вече „не чувства какво плува – без ръце, без крака, без въздух“.

Предвид тези две грешки, д-р Лазаров е убеден, че възпитаникът, му при едно разумно разпределение на силите, би дал постижение ок. 5:00,0 – 5:03,0, с което би могъл да се класира на финала.

Юл.Русев плува в една серия с европейския шампион и 4-ти в света Халтхаус (ГФР) с най-добро постижение (европейски рекорд) 4:44,0 – 14 секунди по-добро от постижението на Русев. Юлиян решава да плува с неговото темпо и го издържа в първите сто метра на делфина. На финала Халтхаус взима бронзов медал с 4:51,4, което показва, че плуването в подборните серии с 1:06 на делфина е било израз на леко равномерно начало. Така Юл.Русев изпуска възможността за участие във финал.

Но класирането му (12-ти от 35 участници) е успех за българското плуване.


Преди него има плувци от 7 страни: САЩ, ГФР, Канада, СССР, Мексико, Англия и Швеция. От европейските плувци той пуска пред себе си в общото класиране само петима души: Халтхаус и Меркел (ГФР), Дунаев (СССР), Уордоф – 5:03,9 (Великобр.) и Лунгберг (Швеция).

Други интересни факти: пред Юлиян Русев няма нито един плувец, който преди това на равнина да има по-слабо време от 4:58,0 (юлияновото постижение). Т.е. Юл.Русев не е допуснал да бъде бит от по-слаб плувец от него. Точно обратното – зад него остават десетина плувци, чиито постижения до Олимпийските игри в Мексико са по-добри. Например:

13. Мон (ГФР) 4:54,1 – 5:07,1
14. Кравченко (СССР) 4:54, – 5:08,7
18. Биром (Австралия) 4:51,1 – 5:11,9
25. Пацебт (Полша) 4:54,2 – 5:18,6

Вижда се, че при тях влошаването на резултата от равнина – на високо в Мексико варира от 10 до 20 секунди – на опитни, изтъкнати плувци.

От финалистите: четирима (тримата американци и Меркел ГФР) – имат влошаване с ок. 9 секунди (колкото Юл.Русев); Дунаев – с 15 секунди.

Най-малко влошаване показват:

Джилкрист (Канада) – 4:54,9 – 4:56,7=1,8сек.
Халтхаус (ГФР) – 4:44,0 – 4:51,4=7,4сек.
Много голямо влошаване от плувците преди Юл.Русев показват Дунаев (7-ми)=15сек, Лунгерберг (Швеция) 4:51,8-5:06,1=14,3сек.
 
Медалистите на 400м съчетано плуване:
Charles HICKCOX
USA
4:48.4
Gary HALL
USA
4:48.7
Michael HOLTHAUS
FRG
4:51.4

Отговор на въпроса, дали Юл.Русев може да постигне ок.5:00-5:02, т.е. да реализира влошаване от 2÷4 секунди, д-р Лазаров дава в думите на Клаудия Колб, която в същата дисциплина се класира І-ва с 5:08,7 при неин световен рекорд 5:04,7. Тя заявява, че влошаването на постижението й не е 4сек., защото тогава се намира във форма, в която на ниското равнище би могла да посигне постижение под 5 минути (т.е. ок 9 секунди по-добро от даденото горе). Любен Лазаров застъпва мнението си, че Юлиян Русев в датата на старта си на 400м съчетано плувнае в Мексико е  в най-добрата си спортна форма, което означава, че неговото изходно постижение в този момент не е 4:58, а много по-добро.

Олимпийската 1968 година е година не толкова на радост, година не толкова на проверка на възможностите на д-р Лазаров като треньор в учебно-методическо отношение, а на година на изпитание на неговата преданост към спорта изобщо. Това изпитание е особено силно към края, когато вече знае, че въпреки пълното му право той да е треньорът за Мексико, това няма да е случи. Точно тогава, вместо да захвърли всичко настрана, д-р Лазаров трябва още повече да се концентрира, защото другото, и то пред самия бой, означава дезертьорство. За това е необходима много вътрешна сила, още повече, че младата смяна точно в този момент се нуждае най-много от него, а вяра за основното се намира трудно, при положение, че от върха идва пълно разочарование. Д-р Лазаров, напълно предаден на идеята за спорта, професионално и методично води възпитаника си към „премиерата“  – „първо участие на българското плуване на Олимпийските игри – Мексико 1968г.“! Върху тази „канава лежи задачата за една година да измъкне максималното от Юлиян Русев, но – същевременно да не се стигне до претренираност (това, което се случва с японците в Токио и със съветските плувци в Мексико).

Това е причината д-р Лазаров да приеме като основен метод – работа в микроцикли, построени върху базата на годишния план, спуснат от федерацията. Микроциклите завършват обикновено с някоя проява (както и контролите в самите тях), което му дава възможност да реши какво е постигнато, кои качества вън от водата или във водата са изчерпани или недостатъчни, какво е функционалното състояние на плувеца и, въз основа на това, да запланува следващия микроцикъл, разбира се в съответствие с общите изисквания на основата на годишната периодизация.

В този период е много важен режимът, както и средствата за възстановяване: сън и хранително-медикаментозен комплекс. Продължителността на това узряване зависи от натоварването в предишните микроцикли. Този период на узряване най-добре е изразен в микроцикъла „Мексико“.

Друг интересен въпрос е, как Юл.Русев се подготвя профилирано за дисциплината 400м съчетано плуване. Тренировъчният съвет и федерацията предлагат нашите олимпийци да се готвят за тази дисциплина. Идеята е на д-р Лазаров и тя узрява след републиканското първенство 1967г., когато трима наши плувци дават постижения по-добри от 5:10.  Оказва се, че това е дисциплината (която е и най-трудната), в която българските плувци показват най-високи резултати. Следователно, ако се заработи правилно, задълбочено и при създадена конкурентна обстановка, можем да разчитаме  да получим по-голяма преднина именно в тази дисциплина на олимпийските игри.

По същество разликата между 200 и 400м съчетано плуване е голяма. Първата може да се плува и без специализирана подготовка във четирите стила, защото в 50-те метра не се стига до критична умора. Не е така обаче в 400-те метра там – ако един от стиловете не е овладян достатъчно добре, във вторите му 50м се стига до криза, пагубна за крайното класиране на състезателя. Освен това, характеристиката на двете дисциплини по отношение на скоростните качества е различна. Първата минава повече към спринтовите дисциплини, втората – към средните (даже по характер на натоварването към дългите дисциплини – затова и като проверка на състоянието на Юлиян Русев в края на микроцикъла Варна“,  – преди последното качване на Белмекен, Лазаров го пуска на 1500м св.ст. Постигнатият от него резултат 17:55,0 (с 37 сек. по-добър от миналогодишния е, без промяна на техниката му на кроула), постигнат при това без възстановяване и с мускулни болки (такъв е бил микроцикъла), показва правилността на подготовката му до този момент именно в насока  на 400-те метра съчетано плуване.

Използват се условията, които се дават на нашите олимпийци, за да се удари не в лекото, където ще срещнат много талантливи, но по-малко работили състезатели, а и да  положат тежки усилия в най-трудната дисциплина, където при здрави позиции, класирането дава възможност за изява на правилната, планомерна работа. За радост на д-р Лазаров, Олимпиадата показва същото.

На 200м съчетано плуване се явяват 45 състезатели. Юл.Русев се класира 21-ви (почти в средата). На 400м се явяват 35 състезатели: Юл.Русев се класира 12-ти – в края на І-вата трета. От тези, коита са пред него на 200-та метра съчетано плуване (20 души), на 400-те метра той допуска 11-сет (почти половината), а другата половина оставя зад себе си. Така зад него остават големи имена на съчетаното плуване, които в 200-тата метра са пред него. Това според д-р Лазаров показва правилността на профилирането на подготовката на Юлиян Русев към 400-те метра съчетано плуване. От състезателите, които той оставя след себе си в 400м съчетано плуване, също може да се предполага допускането на тактическа грешка в разпределението на силите, но по-груба от Юлияновата (плуване на целите първи 100м с максимално темпо, и то делфин). Д-р Лазаров е убеден, че Юл.Русев при правилно тактическо разпределение на силите в най-добрата си форма – връх на развитието му, съвпадащ с отговрния старт, е можел да влезе на финала на 400м съчетано плуване.

В Белмекен Юл.Русев понася най-голямото натоварване, на което Лазаров е подлагал свой плувец. Върху основата на обща физическа подготовка: различни упражнения; батут, гъвкавости.

Отношението на ЦС на БФПС към първото участие на български плувци в Олимпийски игри

На това участие е залепен етикет – „символично“. Какво означава това?

Че участието на спортисти в Олимпийските игри, които нямат шансове да донесат точка или медал е символично

„А нима медалът не е израз именно на символизъм? Целият спорт е символизъм – символ на вечния стремеж на човека към прогрес, към съвършенство. Здравият разум не може да приеме, че прогресът ще започне от върха – т.е. – от медалите – които именно са символ на достигнатия връх. Тежко, обаче, на оня, който смята, че направо трябва да кацне на върха – такова разбиране означава игнориране на най-важното – планомерната, упорита работа в основата, която определя възможностите за прогрес. Да се качиш само едно стъпало нагоре е прогрес, като естествено е всеки да се стреми да се качи повече стъпала нагоре – именно това е прогресът, това е спортното състезание. Най-важното е колко стъпала се качваш нагоре, а не дали си най-горе. В това е смисълът на олимпийския девиз „важното е да участваш“. Олимпийските игри са световната стълба на спортния прогрес и стъпването върху нея вече символизира прогрес, а качването на всяко стъпало  нагоре е равно на една международна победа – прогрес на нацията.“

„Това нашите ръководители трябва да имат винаги предвид и тяхното отношение към спортистите де не се обуславя от класирането от върха към основата, а от основата към върха. Такъв е пътят на прогреса и по този път трябва да върви всеки, който желае да разбере, колко усилия са вложени за качване на всяко стъпало отдолу нагоре. Тогава ще се избегне и обидното категоризиране на спортовете според абсолютната класация“.

И днес e меродавно мнението на д-р Лазаров, че „преценката на даден спорт, (спортисти и треньори) по резултатите, без да се вземат в съображение конкуренцията, обективните условия за развитие на този спорт, може да нанесе тежък удар върху развитието на тези спортове. А и за нашата страна, най-после, истинските олимпийски спортове – леката атлетика и плуването, трябва да получат тези години, които са довели борбата до олимпийските върхове“.

Повече за Мексико 1968г. вижте тук

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>