Отново за обърнатата пирамида и сбърканите цели

Отново за обърнатата пирамида и сбърканите цели
User Rating: 5.7 (2 votes)
sportlived.co.uk

фото: sportlived.co.uk

автор: Александър Конкеев
Не е далеч времето, когато вниманието ни бе привлечено от това, как е построена пирамидата в плуването и доколко може да се открие сходство с успешните спортни федерации в построяването на техните пирамиди – и нашата.
Интересно би било какво ще се получи у нас, ако:

*     БФПС, съвместно с Министерството на спорта и Министерството на образованието, участва в програма/проект, по която всеки ученик, завършил основнното си образование, да е обучен да плува. Това може да се реализира на първо място на места с изградени плувни центрове или басейни към училищакъдето тренировките по плуване да са част от образователния процес и ежедневието на учениците  – така училището става по атрактивно и това може да се използва от директорите за по-добър рейтинг.

*     БФПС възприеме идеята, че в условията на лошите политико-икономически обстоятелства у нас, е желателно и прагматично да се създаде специална програма, наречена, да речем, „Бъдещ шампион”.

Програмата да обхваща всички възрастови групи, започвайки от „Златна  рибка”. Треньор и състезател получават насочена информация за най-съвременните методи за тренировъчния процес в дадената възраст и пол. Това ще помогне, при наличие на пропуски в  обучението в НСА или недостатъчна компетентност и практически опит, те да бъдат запълвани именно в процеса на работа. Така става възможно да се дадат насоки и в конкретните случаи, което от една страна повишава знанията и опита  на самия треньор, а от друга – дава възможност на науката да навлезе в практиката и проследявайки реализацията, да получава бързо обратна информация за степента на възприемане,резултатите от съвместната работа, възникналите трудности и значително подобряване на отчетността. Това съдействие се осъществява по места, от „група за подкрепа“ (националните треньори и нарочени специалисти, включително физиолози, психолози, диетолози, кондиционни треньори), които по определен график посещават отделните плувни центрове.

Така става възможно всеки треньор да е оптимално информиран и насочен, как и по какъв начин да организира тренировъчната дейност в отделните периоди. Такава съвместна дейност се отразява положително на подготовката на плувеца и намалява допускането на  методически грешки, които са от основните причини за неуспехи в представянето.

Правилното планиране позволява да се покаже висок резултат на важните състезания. През 2013г. на Балканиадата състезателите плуваха така, че да се класират,  а после „добутаха сезона“ при представянето си на европейските и световни първенства. Получава се, че на отговорните състезания процентът на реализация е под 100%.

Видеозаснемането и проведените изследвания дават възможност на  „група за подкрепа“ да помогнат на треньора да се ориентира в техническите аспекти на подготовката на плувците. В същото време лекар, масажист и диетолог от групата консултират треньор и спортист (както и местните такива специалисти, с които си взаимодействат треньорите и състезателите).

*     Втората фаза на програмата „Бъдещ шампион”е изключително атрактивна и съобразена с разрешаването на въпроси, свързани с образователната и професионалната реализация и развитие на състезателите. Тя предоставя възможности за осъществяване на желанията на родители и състезатели за получаването на първокласно образование.

Тук в центъра на вниманието са състезатели със сериозни класирания на международната сцена. Със съдействието на Федерацията им се предоставя възможност да получат образование извън страната. Например, ако университет в Индиана търси и предлага преференциални условия за образование на плувци (това може да означава безплатно обучение на стойност 32 000$ и стипендия от порядъка на 1 000$) – то нашата плувна Федерация може да съдейства на желаещи български плувци в насочването, както и преодоляването на бюрократичните формалности. Това е един сериозен стимул и добра перспектива за образование и професионална квалификация за наши изявени състезатели. Идентични възможности се осигуряват в европейски университети по програми на Европейския съюз. Подобна схема е доста привлекателна и е добре да се реализира и в няколко български университета, където плуването е възприето като базов спорт, в съгласие с политиката на Спортното Министерство и Федерацията по плуване и взаимодействието с тях.

Построяването на такава пирамида вече е известно, но за нейното приложение Федерацията трябва да работи усърдно и едва тогава да си поставя задачи за полуфинали, финали и медали от регионални, европейски, световни първенства и олимпийски игри.

„Групата за подкрепа“   трябва да е съставена от специалисти, готови да работят всеотдайно и целенасочено, чужди на стандартизирания, привичен за българите, начин на фиктивно изпълняване на дейност. Недопустимо е да се включват компроментирани персони, които са се явявали на републикански прояви, „почерпени“ до козирката.

17_11_coach

.

Несъмнено добрата база и наличието на всички необходими условия предполага успешно изграждане на добри спортисти и бъдещи шампиони. Интересно, как са се постигали толкова високи резултати преди, когато басейните далеч не са изглеждали така привлекателни за окото, техническото им обслужване е било на много по-ниско ниво, не е имало изградена подходяща инфраструктура около тях, фитнес залите до които сега съществува лесен достъп в по-големите  плувни центрове са били с доста по-оскъдно оборудване, тренажори и т.н. Да не говорим за екипировката, която в масовия случай се е свеждала до бански от памучно трико.  Нима тогава не се раждаха големите шампиони на България чиито рекорди се подобряват едва сега след 30-35 години? Тогава коя е липсващата брънка?

Основата, върху която започваш да градиш една школа и клуб, освен задължителното наличие на база, са културата, взаимоотношенията, възпитанието, спокойната среда, идеята да градиш първо личности, а след това спортисти. Обърнете внимание да градиш личности и създаваш състезатели, а не чрез различни манипулации, разбивайки съществуващи взаимоотношения, да превръщаш нищо не подозиращите деца в ПРЕДАТЕЛИ, като ги вземеш от други клубове и населени места. Така в крайна сметка личностите ги няма. База можеш да получиш от общината чрез медийно манипулиране или с пари. Но културата – не можеш. За нея са нужни много повече усилия и време. И най-важното – да я носиш в себе си. Това няма как да стане, когато просташкият изказ, липсата на компетентност и опит са издигнати в култ.

i.dailymail.co.uk

фото: i.dailymail.co.uk

Повечето родители са завладени от модата  децата им да тренират в определен клуб, защото търсят изяви, търсят моментални резултати – без зачитането на възможности и периоди на развитие . Тук и сега! Искат ги на всяка цена. Защо не научиха най-важните уроци, че на младите плувци трябва да се осигурят подходяща условия, среда, спокойствие, дисциплина и правилна работа. Те трябва да се оставят и да загубят, а тези загуби да се приемат без драми, а след това да бъдат анализирани, за да се научат  да мислят и да поддържат концентрацията в тренировките. Наблюдават се случаи в които съществува избягване на преки единоборства и нагаждане на дисциплини, в които „взимаме медал“…  В крайна сметка се стига до стремежа за победи и призови класирания на всяка цена, при което небрежно се подминават основните ценности, които осигуряват успешно изграждане на правилното възпитание, физическо  и стабилно психическо здраве, дисциплина, отговорност, социални взаимоотношения.

Очевидно мнозина свързани с детско-юношеския спорт нямат и идея за съществуването на „Бяла книга на спорта” на европейската комисия и какво пише в нея. Една от основните причини за разногласията по басейните  у нас, е очакването за печелене на медали, купи и точки. На кого са нужни те, когато децата не са придобили и не се радват на най-важните ползи от самото плуване. Спортът трябва да изгражда личности. Личности, носещи изброените качества. Тогава вече може да се очаква раждането на шампиони. С прилагане на принципа „победа на всяка цена”  този постулат се нарушава. Защото е в противоречие именно с тези основополагащи ценности, които трябва да са основна характеристика на спорта, и в частност плуването като такъв… Липсва разбиране,че ако спорта не помога за създаването на социални взаимоотношения, от него няма никакъв смисъл. Нещо по-лошо – той вреди на психическото, а често и физическото здраве – и на плувците, и на техните треньори, родители и ръководители. Това е основна причина за характерния в нашето плуване факт, че мнозина плувци след приключване на състезателната си кариера,  не желаят да се връщат към плуването под каквато и да е форма, което е не просто жалко, но  и ако осъзнаем мащабите на това явление – страшно. Това се получава, когато няма личности, а изключенията съществуват благдарение на семейната среда или бившия треньор. Все още, при наличието на огромна информация, талантливи състезатели, усъвършенствани тренировъчни методики и бази, резултатите на възпитаника на „Роберт колеж“ в Инстанбул и Виенския институт за търговия и туризъм са недостижими за покрилите нормативи по плуване и защитили магистърска степен в НСА „треньори“. Да, определено – въпрос на култура.

blog.kidtelligent

фото: blog.kidtelligent

На какво трябва да се заложи, за да може да се осъществи дефиницията на Европейската комисия за спорт, дадена в „Бялата книга на спорта” („Всички форми на физическа активност, които чрез случайно или организирано участие целят да изразят или подобрят физическата форма и психическото здраве, като изградят социални взаимоотношения или постигат резултати при състезания на всички нива“)? Спортът трябва да подпомага и укрепва здравето, подобряване на формата и ефективна и устойчива борба с вредите от наднорменото тегло, да възпитава, социализира, интегрира в общности и общество, разширява социалните контакти извън семейството и училището (съотборници, треньори, съперници, фенове …),  да учи на морални ценности като силна воля, упорство в труда, уважение, отговорност,  посрещане на победите и загубите с достоинство. Да помага в изграждане на полезни ежедневни хигиенни навици. В плуването детето трябва да открива друг авторитет, различен от този на родителите – треньорът, който има важната роля да допълни възпитанието, образованието и развитието на своите подопечни спортисти. Напоследък наблюдаваме поведение на „треньори“, които „умишлено ускоряват“ свободното движение на състезатели между клубовете и така спомагат за превръщането им в предатели, които никой и никога не е уважавал и не ще уважава. Спортът трябва да осигури осмисляне на свободното време извън  училище. Спортът има организиращо въздействие, поставя ясни цели. Обучението по плуване спомага за изграждането на физически качества и умения за цял живот, изгражда решимост и твърдост на характера. Плуването може да се отплати с удовлетворяване на желанието за награди, медали, купи, стипендии. Плуването може да се превърне в основа за професионално развитие и реализация.

tfaforms.com

фото: tfaforms.com

Обърнете внимание и на последователността, в която са изредени основните ценности на спорта. Защото ако основната ви цел пред спортуващото дете, е победата на всяка цена, значи има нещо дълбоко сбъркано, защото малкият плувец не е умален професионалист. Мнозина треньори и родители са се съсредоточили в грешната посока – върху победата, а не върху показаното от плувеца. Това е изворът на вербалната агресия (реплики, подвиквания, закани), която често преминава във физическа саморазправа, а напоследък и в сериозни сблъсъци във виртуалната мрежа.Плуването не е забравило физическите саморазправи между треньори и насилието върху деца, „прославили“ го в медийното пространство през последните години.

Не питайте децата, как са се класирали, а как са провели своето плуване. Казано с други думи, не че има нещо лошо в победата, но тя в никакъв случай не е най-важна, още по-малко трябва да е самоцелна и да се преследва на всяка цена. Спортуваме не за пари и медали, спортът не е самоцел, а цел – самоорганизация, възпитание на духа („Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си“ – Фьодор Михайлович Достоевски), честност във взаимоотношенията, която не кореспондира с така наблюдаваното напоследък предателство. Необходимо е хубаво да се премисли, какво ще спечелите, ако се присъедините към този, който ви сваля звезди, само и само да ви примами, а в същото време заявява, че няма колебание да смени клуб или треньор, за да напредва и в лични разговори масово увещава, че приоритет е изграждането на състезатели. Така неусетно се влиза в кръга: тук няма да се получи – ще отида там, там ще е трудно,  тогава – на трето място. Така се губи фокуса над това, което е истинско и важно. Всяко започнато дело трябва да се  върши с любов и себеотдаване и това важи не само в спорта, но и в живота.

Победата за подрастващите е следствие от подготовката и показаното във водата. Тя се обезмисля с всяко излишно подвикване по съперника. Защото днес си победител, но утре на международния турнир си победен и разбираш колко  си бил неподготвен да бъдеш отново победител. Погледнато от този ъгъл, виждаме ясната връзка между плувеца-личност и плувеца с изяви на международната сцена. Историята на българското плуване е пълна с такива примери. Връщайки се година-две назад намираме потвърждение на това виждане в лицето на Нина Рангелова, Екатерина Аврамова и Лъчезар Шумков. След една година вън от България всички усещаха огромната промяна в тях. Тя се дължеше не само на по-доброто плуване, а и на влиянието на система, която спазва тук посочената последователност на целите. Именно тази последователност дава възможност на състезателя-личност да намери правилния и бърз път към победата в условията на остра конкуренция.

graphics8.nytimes.com

фото: graphics8.nytimes.com

При сбъркана система и без пренареждане на целите ще продължаваме да се въртим в този порочен кръг на посредствеността и няма как да решим нито социалните задачи пред спорта, нито да създадем състезатели от европейска и световна величина. Без промяна в разбирането няма първа крачка по пътя на възраждането на нашия спорт и общество.

„И не забравяйте за общовалидния тест – няма ли усещане за празник по време на тренировка или състезание, значи нищо няма.“

фото: swimming.org.au

1 Comment

  1. Родител  /  03.11.2013, 16:06 Reply

    Цитат 1: „Основата, върху която започваш да градиш една школа и клуб, освен задължителното наличие на база, са културата, взаимоотношенията, възпитанието, спокойната среда, идеята да градиш първо личности, а след това спортисти. “ Основата на един клуб са ТРЕНЬОРИТЕ – те са спойката между клуба и състезателите. Те са преносителите на описаните взаимоотношения. Ако един клуб например реши да се освободи от даден треньор, без да зачете мнението на състезателите или техните родители – тогава кой е ПРЕДАТЕЛ, кой е отстъпил от приетите добродетели ?
    Цитат 2: „Повечето родители са завладени от модата децата им да тренират в определен клуб, защото търсят изяви, търсят моментални резултати – без зачитането на възможности и периоди на развитие . Тук и сега! Искат ги на всяка цена. “ Повечето родители нямат никаква представа какво е това плуване и що чини у нас. Те просто се опитват да „осигурят подходяща условия, среда, спокойствие, дисциплина и правилна работа“ на децата си. И тези родители са доволни, когато децата им са в добър клуб с добра среда на общуване. Те искат само едно – децата им да са щастливи и да имат занимание, което да е в мислите и в деня им. А щом те си внасят всеки месец суми в клуба (такси или членски внос) – това означава ли, че обучението им е подарено и затова не трябва да се местят в друг клуб? Всичко е бизнес и насрещна престация. Когато отивате да пазарувате нали не се чувствате като ПРЕДАТЕЛИ, защото в червения магазин няма яйца и вие отивате да ги купите от синия магазин ?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>