Не всичко започва от днес

Не всичко започва от днес
User Rating: 5.8 (4 votes)

„Децата не искат да спортуват, по-лесно е да излязат на улицата да ядат семки и да пият бира”

– Румяна Нейкова           

По живо, по здраво изпратихме предолимпийската 2015 и вече гледаме напред към Олимпиадата. Две години ни делят от времето, когато на вниманието ви бяха предоставени случващите се промени в БФХГ, както и в руското плуване. След тях гимнастичките отбелязват съществено присъствие на почетните стълбички, а руските млади плувци показват силни конкурентни финали и в собствения шампионат, и на световните форуми. Нашите мъже и жени сериозно биха се затруднили да се класират сред челната им тройка. Като казахме „нашите мъже и жени”, дали на някого прави впечатление  колко са те, например, на държавните шампионати. Участието на мъже и жени в отделните дисциплини е много вариативно, но в обобщен вид може да се каже, че реално мъжете в дадена дисциплина са около 23%, докато останалите на практика са юноши и младежи, а при жените наблюдаваме обезпокояваща малочисленост, около 33% от всички участници, от които 95% нямат навършени 18 години. Сметката е проста: преобладаващите състезатели на държавните шампионати за мъже и жени са от възрастовите групи и гонят 80-те процента.

3

В същото време, точно тук, на първенствата за Мъже и Жени, се печелят точките, които са основен източник на субсидии. Не може да не направи впечатление, особено що се отнася до нежната половина от състезателите, честото наличие на много високи резултати при възрастите, включително и при по-малките, които влизат в топ 16 в света за съответната възраст. Деца с резултати от такова ниво влизат в тройката при каките, особено в дисциплините от 200м и нагоре. Навярно има много голямо тренировъчно въздействие при тези малки таланти, но за това по-късно.

4

 Спокойно можем да кажем, че българското плуване е живо и конкурентно способно и то най вече при рибките, където няколко деца намират място сред първите 20 в света с постиженията си в отделни дисциплини. Да си наравно с представители на страни от ранга на Америка, където плуващите деца всяка година са около милион, или Китай, където броят им трудно се осъзнава, или япончета, обучаващи се в най–оптимизираната система, е показател за качествата на нашите таланти и треньори. Но постепенното изоставане при деца Младша и отказване след Старша говори за нещо нередно в системата. Каква стана тя: малки хора – високи постижения, малко точки и малко пари за финансиране; големи хора – по-ниски постижения, много точки и пари. Но как това развива плуването у нас?  За авторитета и престижа по-добре да не питаме, че времената, с които се взимат точки, карат някои клубове да излъчват  светлина с мъждукащи отблясъци.

1

Системата насочва финансовите потоци най-вече към по-големите батковци и каки, които точно в този период от развитието си разкриват своите възможности с покриване на нормативи и добри класирания. Правилно или не – въпрос на стратегия. От друга страна, за баланса на системата е особено важно да се избере удачно мястото за първата обратна връзка, понеже стойностният критерий да си в първата двайсетица на света при по-малките трябва да може да влияе върху  развитието. Дали тази връзка ще бъде положителна, отрицателна или друга е въпрос вече от компетенцията на ръководството, което трудно намира вярно решение поради вечно живия модел на търсенето му, останал от тоталитарно време. Как ще избегнат натоварване не според възрастта или подтикване към злоупотреба с възстановяването е въпрос с голяма важност, пряко влияещ на нивото, което е възможно да се постигне в бъдеще. Системата не подкрепя младите таланти направили постижения, с които влизат в топ 16 на света. И за малка България с всички проблеми, и финансови, и организационни, и какви ли още не, тези няколко деца са скъпоценен дар, който ако сме достатъчно мъдри, следва да запазим и развием. Но възниква казусът: все пак да бъдат ли подпомагани младите таланти от възрастовите групи и от каква възраст нагоре това да става, така че хем да ги подпомогнем, хем да не злоупотребим с тях.

Но да се върнем отново към големите, мъжете и жените, „солта“ на българското плуване. Изявените състезатели с покрити нормативи за олимпийски игри, европейски или световни първенства е почти невъзможно да получат допълнително финансиране за по-добра подготовка. На практика, системата предвижда олимпийско финансиране, но не е достатъчно гъвкава, за да му осигури втора и дори трета линия на приложение. Най-вероятно всички усещат каква е разликата: вместо да се построи басейн в София, където графикът и коридорите ще са плътно заети от сутрин до вечер, по европейски да ощастливим Гулийка и има-няма няколко десетки деца, при което вероятността да не може да се насмогне на разходите на базата е огромна.

Дали 20% състезаващи се мъже (над 20 години) и по-малко от 10% жени (над 18 години) не са изключително малко, за да си позволи страната ни класни състезатели, които да могат на базата на граденото през годините да реализират своя потенциал. Създава се впечатлението, че се работи за развитието на определени  страни у даден състезател и точно когато трябва да се обедини и балансира всичко и така да започнат истинските тренировки е налице отказване по-различни причини, но реално водещо е несъвършенството на системата. Броят на състезателите показва, че плуването у нас приключва точно преди да се сглобят отделните елементи, за да видим какво се е получило като цяло. А ако тренираме вече готовия продукт, какви резултати ще постигнем? Няма отговор, понеже вече ги няма състезателите, а няма ли състезатели – няма финансиране. И както се вижда по диаграмките, ние развиваме юношеско плуване, което после се стопява. Кой дава пари само за това, че държиш юношите по-спортните съоръжения. Да не забравяме, че талантът има и друг враг – собствената саморазрушителна сила и ако тя не се обуздае, тушира или не получи друго направление, резултатът е негативен.

Така или иначе времето тече и вече сме почти лице в лице с Олимпиадата. Крайно належащо е за борещите се за нормативи или готвещите се за Рио  да се намери допълнително финансиране. Налага им се да се справят със системата сами, за да го получат, но отново разчитат най-вече сами на себе си. А помним ли как човекът, изказал собствено мнение и посочил слабите звена на системата в статийката за левчетата и математиката? Едва ли не беше натирен и остана като самотен глас в пустиня, а емпириците го обвиниха в уронване на престижа. Тогава обаче никой не показа своето положително отношение към становището му  и нито един състезател не пророни и дума в негова подкрепа, а ето че сега, когато е належащо да намерят допълнително финансиране, им се налага да се борят със системата за да го получат, но сами. Сещайки се за „онзи“ запис, възниква въпрос: когато в Шанхай разнасяха случая с плувкинята по медиите, къде беше адвокат Г. Кандиларов, да забележи, че има уронване на престижа на плуването, а за определението „д__ачи“ към отговорни фактори как така нищо не е разбрал, то си е жива обида и клевета. Що тогава не ги коментирахте тези лица на събранието „другарски съд“?

Сега, когато покритите нормативи „В” се увеличиха и има надежда за още, дори и за друг „А”, допълнителното финансиране става особено важно и наложително, за да се осигури по-адекватна подготовка, както и реализиране възможността за попадане във финалните плувания в Рио. Трудно е да пребориш системата с персонални битки, вероятно може да се спечелят единични сражения, но да спечелиш войната е възможно само с дружни усилия и взаимна подкрепа. Един казва, че всичко е постигнал сам, друг търси парите си, отпуснати за него. Трудно се получава необходимото, когато си сам. Огромни са усилията, които трябва да се вложат в направление различно от основната ти цел, а гарантиран резултат няма. Тъкмо с Румен Атанасов смятахме да се напънем да подпомогнем една олимпийка, взимайки заем от банката, а вноските щяха да идват от увеличението на учителските заплати, и ни изпревариха, макар че нашето условие, понеже сме идеалисти, беше само да води точен отчет на разходите по подобие на тефтера на Левски.

Системата не застава зад можещите, а е дори срещу тях. Колкото и да гледаме американците,  нашата система в спорта е производна на руската и ако искаме положителни промени, трябва да следим и да правим онова, което при тях дава резултат. Денис Панкратов обяснява много ясно начина на работа на чиновника, а и без промени няма как родното плуване да върви напред, освен това, то има да наваксва огромно изоставане, но, в коя област – е важно да се уточни. В официалните медии няма да прочетете за тези неща и ако си припомните становището на Бойко Борисов кои медии са на олигарси (БНТ и БНР, други не се споменават), лесно ще се досетите за причините.

Поглеждайки  към фактите от отминали години, не се установява особена разлика. Все тая неспособност на системата да подпомогне в нужния момент даден състезател и никой не е успял да я направи достатъчно гъвкава, за да се избегнат станалите вече стандартни ситуации. Например, случаят със средствата за лагера на Хаваи с плувци от САЩ или с младежа, скромно представен от наш велинградски треньор, който тогава си е тръгнал, меко казано, разочарован, а сега като състезател на наша съседка предизвиква възторг у феновете на плуването у нас и поражда въпроса защо не се състезава за България, нали баща му все още държи родния рекорд на 100м св.стил. И за трудното решение от миналата година да станеш туркиня е тежко да се говори. А отказалият се талант с огромен потенциал за участие и призови класирания   на предстоящата олимпиада, въпреки категоричните изявления по медии и телевизия, че ще успее да го реализира  на олимпийския  форум през 2016 и няма да се откаже да преследва мечтата си. Трудно е да се каже, дали тук не става въпрос за негативните последици от неправилно въздействие и водене на талантлив спортист, собствено решение или други стойностни причини, защото информацията за съответното лице, досега бликаща като пълноводен ручей от всички медии, изведнъж пресъхна и изчезна като несънуван сън.  Всички тези таланти малко или много са жертва на системата. Да, същата тази система, която неглижира малките, но дава бонуси на големите, нелогично застава срещу изявените, а всяка мисъл за промяна и подобрение се посреща по начин, който записът от събранието достатъчно образно разкрива… .

Всеки може да се запознае с миналогодишния отчет, който не е много по-различен от предходната година, освен в съждението, че чрез увеличаване на тренировъчното въздействие ще се търси по-добро развитие. Увеличаваме, увеличаваме, ама вероятно има предел и само това ли е начинът? А останалите? И те ли са като нас или залагат и на други инструменти, за да постигнат по-добри резултати. Не е ли годишният отчет мястото за анализ на българското плуване, за който питаше репортерка на турнир в Добрич? Не е ли точно годишният отчет мястото, където да се поставят ясно целите и задачите за следващия период, както учат дебелите книги по управление? Да, но за да направиш това, трябва да отчетеш какво и как си постигнал за изтеклия период, а не може да кажеш, че си поставил, например, правилно целта пред първия българин, слязъл под 49 сек на 100м св.ст на 25м басейн, когато той обявява, че постижението е плод на усилията най-вече на състезател и треньор, без външна помощ. Състезател, треньор… и благословията на Господ, получена с изваждането на Богоявленския кръст. Няма как да кажеш и че влизането на финал на Световно и покриване на норматив „А“ е следствие от правилно свършена работа, „фиксирана“ и набелязана в годишния план, когато това си е лична заслуга на състезателката и нейния задокеански треньор (колкото и да го награждават у нас), и то само на две аминокиселини, без масажист и без потъналото някъде в клубните дълбини финансиране.

Едно от разбиранията за управлението е да се приведе системата – федерацията – в целенасочено поведение, т.е. ясно и кратко да се формулират целите и да се контролира тяхното изпълнение. Как един път не видяхме ясни цели – този и този да постигнат това и това класиране на тези дисциплини, на тези форуми, а не 2-3 финала, полуфинала и тнт. Само при ясна представа кой към какво се стреми и в коя дисциплина, може да се получи онова уважение и респект, който се излъчва, когато изявени родни боксьори разговарят със световната шампионка по бокс за професионалисти – Галина Иванова. Когато целите са мъгляви, има благотворна среда за показване на много от проблемите на българите – обичайно по-висока себеоценка, липса на самокритичност и егоистичен индивидуализъм. Конкретно поставете целите, кои са лицата и на каква база се предполага, че могат да реализират тези класирания и с какви времена ще осигурят това класиране. Как ще работят за тези времена при какви условия, с какво финансиране и подкрепа от кого? След всичко това, независимо от резултата, всеки страничен може да оцени положения труд, да окуражи или да неглижира усилията, положени от определен спортист и неговия треньор. Но повече от сигурно е че при добре свършена работа, при конкретните условия, болшинството участници ще се радват на труда си и това ще ги прави щастливи, а така кара хората да работят още по-добре. Опитайте и нека да видим какви ще са резултатите. Защото няколко години  наблюдаваме все едно и също и резултатите са сходни.

Виждате, някои вече отидоха до Бразилия, за да разберат кое, как и кога ще се случи. Други са били неколкократно там  и имат представа. Трети са минавали през това и са българи и няма да откажат да споделят опита си, така че работете  в полза на участниците в спортното събитие за 2016  – Олимпиадата в Рио.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>