На кого му хрумна да прави реформи в спорта, който беше най-добре работещата система в България?

Пари за чиновници и бази има, а за спортни дейности, треньори и състезатели - не

На кого му хрумна да прави реформи в спорта, който беше най-добре работещата система в България?
User Rating: 5.9 (1 votes)
Публикация на Марица.бг / Разговаря Руси ЧЕРНЕВ
фото:sportal.bg

Георги Димитров е един от най-успешните треньори по лека атлетика у нас. Подготвял е знаменитата Йорданка Донкова, чийто рекорд на 100 м с препятствия издържа цели 28 години и бе подобрен едва преди 2 месеца. При него са тренирали Ваня Стамболова, Венелина Венева и още половин дузина елитни спортисти.

Г-н Димитров, с вашето име се свързват едни от най-големите успехи на българската атлетика. На Игрите в Рио пак атлетиката бе сред спортовете, които ни отсрамиха. Как бихте коментирали това, което се случи с българските състезатели на олимпиадата?

- Крах. Случи се това, за което аз лично предупреждавам от много време, защото сигналите за провала са от години.  Вече сме в периферията на световния спорт, както и с всички останали сфери от живота. Кое в държавата ни е наред, та спортът да върви? Аплодисменти за тези, които все пак успяха. Техните медали обаче са плод на личните им усилия и на хората около тях. Всъщност те успяха противно на държавната политика в спорта, а не с нейната помощ.

Интересното е, че две седмици след края на Игрите все още не сме чули някой от отговорните фактори в БОК и спортното министерство да направи анализ, да ни каже как ще продължим. Изпокриха се като мишки. Красен Кралев похвали медалистите, а Стефка Костадинова никаква я няма. Макар че наистина е голям спортист, тя е човек с къса памет. Ще каже нещо за олимпиадата, колкото за първия си треньор Еньо Петров, Бог да го прости. Всъщност трябва да кажем Бог да прости и за българския спорт.

Но няма как да е иначе с тази политика от последните години. Още се чудя на кого му хрумна да прави реформи в спорта, който беше най-добре работещата система в България. Имахме наука, методика, истински професионалисти и големи имена, които бяха идоли за цели поколения. Сега спортистите едва свързват двата края и никой от младите българи не иска да бъде като тях. Днес децата имат нови идоли – чалга звезди, богаташки синове и т.н.

Защо обаче се стигна дотук? Нали генът на българина си е все същият, а някогашните специалисти, извели до върха десетки наши спортисти, все още са живи?

- Не е вярно, че треньорите са тук. Да, има няколко мохикани, които продължават да се мъчат у нас, но повечето са в чужбина. За спорта ще цитирам думите на премиера Борисов, че българското земеделие умря в момента, в който ТКЗС-тата станаха АПК-та и ги налазиха партийните секретари и чиновниците. Същото е и при нас – спортът умря в момента, когато на власт дойдоха бюрократите.

Оправданието, че държавата е бедна и спортът не е приоритет, са глупави. Защото пари за чиновници и бази има, а за спортни дейности, треньори и състезатели – не. От години не съм чул някоя федерация да има треньор на щат. Професионалните състезатели също се броят на пръстите на едната ръка, ако не броим футбола и волейбола. В същото време спортното министерство има 500 щатни служители и над 200 нещатни, отделно са хората в БОК, различните отдели в общините и т.н.

Във федерациите също е пълно със секретарки, счетоводителки и какви ли не други пионки на заплата. Значи, за чиновници пари има, а за спортисти и треньори – не. Много е хубаво да копираме чуждия опит, където няма щатни треньори, а специалистите се издържат от приходите на самите състезатели. Това обаче тук няма как да се случи, защото самите спортисти имат ниски доходи и едва свързват двата края.

Няма как те да плащат на треньорите си. Вижте нашата федерация по лека атлетика – стои си шефът някъде в Брюксел, а тук началстват разни функционери на заплата. Клубовете се роят без никакъв регламент. Никой не пита имат ли база, структура, специалисти и т.н.

Много интересно как в клуб с един треньор, който е и собственик, и мениджър, се прави селекция, как се изгражда елитен спортист, как се планира подготовка, как се избира методика и т.н. Станахме пълни аматьори и резултатите са налице – вече сме олимпийци само на Кубертеновия принцип.

Но държавата инвестира в зали и стадиони?

- Да, бе – да, пълно безхаберие. Строят се показно разни съоръжения, които нямат никакво бъдеще. Ето какво се случва при вас, в Пловдив – направихте колодрум за 60 милиона, ама нямате колоездачи. Имате 7-8 клуба по лека атлетика, но нямате истинска зала.

Доколкото знам, за залата на Спортното консумативите ги плащал някакъв частник, който няма нищо общо нито с училището, нито с клубовете. Вижте – и по отношение на базите действаме глупаво. Млади атлети се изграждат на кортови писти. Някога в България имаше 1000 такива, а на тях всеки ден тренираха стотици деца. Сега във всяко село се излива тартан, защото от него може да се краде.

Той обаче не е подходящ за тренировки.  Същото е със стадионите. Някога на вашия стадион кипеше живот. На пистата в Пловдив Ивет Лалова записа 10,77 сек. – най-бързото бягане на бяла жена в късия спринт за всички времена. Сега стадионът е оставен да се руши. Това е престъпление. Същото е със спортните училища – закриваха ги, реформираха ги, откриваха ги, докато не ги съсипят.

И в тях е пълно с чиновници и безхаберници. От години не съм чул някой треньор от Спортното да отиде на селекция – в близкото село или в кварталното училище. Чакат на някой родител сам да му хрумне и да запише детето си. Основните спортове са в ъгъла, но за сметка на това правят паралелки по сумо и бадминтон. Хубаво, но си има основни спортове и те са известни от векове.

Някои анализатори твърдят, че твърде много се вайкаме за някогашните успехи, но всъщност те са били показни и в резултат на много нечестни игри, покровителствани от държавата и старата система. Защо днес все нашите спортисти гърмят с допинг?

- Това не е вярно – има проблеми със спортисти от САЩ, Китай, Русия и останалите велики сили. Но при нас проблемът е друг. Скъсахме с науката, а без нея няма как да си конкурентен. Спортистите са оставени да се оправят сами. Вижте, ясно е, че големи резултати не се постигат на боб и марули.

Всички използват хранителни добавки и други средства за подобряване на функционалното състояние. Ние обаче го правим по допотопен начин – всеки се крие някъде и никой не знае какви ги върши. Оказа се, че не сме подготвени за извънсъстезателния допинг контрол.

И отново повтарям – нямаме връзка с науката. Сега всеки треньор се прави на лекар. А понякога лекарят се прави на треньор. Защо никой от федерацията не се изправи пред журналистите и не каза истината за случая със Силвия Дънекова?

А каква е тя?

- Истината е, че вината за скандала в Рио е изцяло на лекаря на националния отбор по лека атлетика  Ангел Лозанов. Този човек от години живее с Дънекова на семейни начала, той планира подготовката , той я тренира. За да не ставаме за смях обаче, за неин треньор е записан Румен Ангелов.

Това момче обаче не е виждало очите на Силвия от 4 години и не е стъпвало в Рио. На всички е ясно кой е внесъл спринцовката със забранения препарат в Олимпийското село и това е д-р Лозанов. И преди сме имали много проблеми с контрола, но жалкото е, че днес взимат допинг, за да станат 33-ти в света.

В крайна сметка има ли полезни ходове за развитие в спорта, или всичко е безвъзвратно изгубено?

- Има, разбира се. Първо – да закрием спортното министерство. Тази дейност спокойно може да се организира от държавна агенция и да се върне инициативата сред спортните хора. Трябва най-после да допишем прословутия закон за спорта и да поставим нови изисквания за работата на федерации, клубове и спортни училища.

Парите трябва да се насочат към основната дейност – ученически спорт и високо спортно майсторство, а не да се изяждат от чиновниците.  Трябва ни ново поколение специалисти, но тук трябва да знаем, че един млад треньор се изгражда от друг треньор, а не от учените глави в академията.

За да стане това, трябва да се повишат изискванията за регистрация на спортните клубове. За да получат лиценз, те трябва да имат база и ясна структура от специалисти, които да правят селекция, методика и т.н.  Тогава успехите ще се върнат, а с тях в спорта ще дойдат и парите на спонсорите и рекламодателите.

Време е някой в БОК или министерството да направи анализ кои са традиционните български дисциплини и кои спортове се приемат добре по света и тогава да разпишем национална стратегия за развитие. Пак повтарям – пари в спорта има, но се харчат по безумен начин. В резултат чорбата е такава, каквато я сърбахме в Рио. А ако няма промяна, ще стават още по-горчива. /Марица.бг

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>