Мечтите се сбъднаха, но животът едва започва!

Мечтите се сбъднаха, но животът едва започва!
User Rating: 4.9 (1 votes)
 
фото: cnn.com

Майкл Фелпс разказва пред „Труд”, как се опитва да открие себе си след завършването на кариерата си.

С човека, чийто рекорд ни се струва, че няма кой да надмине (22 олимпийски медала, от които 18 златни!), се срещнахме в Рио де Жанейро. Там Световната академия Laureus призна Фелпс за най-големия спортист за всички времена. Самият Майкъл се прие наградата сдържано и изобщо, поведението му е доста скромно. Носи кръгли очила, усмихва се стеснително, никакви показни жестове, каквито виждаме у Юсеим Болт …

Майкъл, разкажете първо за най-важното: как постигнахте такъв феноменален успех? Това късмет ли е? Упорит труд? Гени? Амбиции?

Победите ми зависеха от множество фактори. Няма да повярвате, дори от температурата на водата! Шегувам се, разбира се. (Смее се).

Но ако говорим сериозно,  много отдавна ме вдъхнови известният плувец Пабло Моралес, който е печелил Олимпиадата два пъти. Той имаше следната тайна на успеха: изцяло да се концентрираш върху това, което искаш да постигнеш, изцяло да се отдадеш на мечтата си, на целите си.  Тогава ще се получи. Последвах съветите му и всичките си сили отдавах на изнурителните тренировки. Оттук произлиза и вторият съвет: важно е не само да се запалиш от мечтата да спечелиш  Олимпиадата или да счупиш световен рекорд, но и заради това с часове да се трудиш упорито, забравяйки за всички развлечения.

Но сега вече не е необходимо да се работи усърдно. С какво се занимавате след края на кариерата си?

Най-накрая ми се появи възможност да разгледам света. Пътешествам много, и то с удоволствие.

Човек ще си помисли, че през цялата си кариера сте сидели у дома – състезанията се провеждат по целия свят…

Това е вярно, толкова много полети и пътувания съм имал, че вече много години, може да с е каже, живея с куфарите. Но, освен басейни и хотели, в действителност нищо повече не съм видял. Наистина!

Затова сега, когато не ми се налага цялото си време, с изключение на съня и обеда, да прекарвам в басейна, разглеждам света. Държа се като обикновен спортист: посещавам известни паметници, хвърлям монети за късмет, правя банални снимки, които всеки има в албума си…

Може би, ще си отдъхнете някой-друг месец или дори година, ще видите всичко, което сте запланували, а слуед това ще се върнете в големия спорт? Тъкмо за Олимпиадата в Рио през 2016 година.

Благодаря, че не ви се иска да ме пуснете, но смятам, че постигнах всичко, което исках  в кариерата си. Повече от това не мога да си представя. Всички мои мечти се сбъднаха.

Казват, че талантливият човек е талантлив във всичко. Не искате ли да опитате в друг вид спорт?

Вече опитвах, но, уви, не се получава толкова добре. Харесват ми онези видове спорт, от които по традиция моите съотечественици са във възторг: баскетбол, бейзбол, американски футбол. Самият аз също играя малко ли-много ли всичко това. Но на такова ниво, че не бих могъл  да претендирам дори за пейката на резервите.

Но спортът все още не е целият живот. А и е трудно да се повярва, че такъв човек ще прекара целия си останал живот в показване на света на себе си.

Прави сте, не съм от хората, които търсят щастието в безкрайното получаване на удоволствия, да търсят развлечения и да си угаждат. Просто сега съм в период, когато ми се иска да се откъсна изцяло от всичко и да си отдъхна от постоянното напрежение, когато винаги трябваше да печеля и на някого нещо да доказвам. Сега отделям много време за благотворителност: съвместно с екипа на моя фонд помагам на деца с различни недъзи. Освен това често провеждам мастер-класове за млади плувци. За много деца срещата с мен се превръща в огромен стимул за самоусъвършенсване и вяра в собствените сили, да не захвърлят спорта, а да се занимават с него професионално. Не бих искал по-късно да съжаляват, че са изпуснали шанса си да станат шампиони.

Между другото, вие самият, съжалявате ли за нещо?

Да, съжалявам за много неща, въпреки че кариерата ми се изгради невероятно сполучливо. На много състезания все имаше нещо, което пропусках – например, поставям световен рекорд, но не толкова впечатляващ, колкото ми се искаше. Помня, веднъж в очилата ми влезе вода и трябваше да плувам насляпо. Спечелих, поставих рекорд, но той можеше да е още по-добър. За такива неща, естествено, съжалявам. Но може би единствено в малкото случаи, когато настроението не е на ниво. Но по принцип не задържам тъжните мисли в главата си. Защо? Животът е прекрасен!

Вие станахте не само един от най-великите спортисти на всички времена, но и спечелихте нелоши възнаграждения. Ясно е, че част от парите сте жертвали за благотворителност, друга – сте раздавали на роднини и приятели. А как харчихте парите, които оставяхте за себе си?

 Добър въпрос, даже не си спомням вече … последното възнаграждение получих преди близо 8 месеца, след Лондон. Как ги изхарчих? Е! Разбира се купих много сладолед, а също и всякакви музикални дискове и компютърни игри – обожавам да слушам всякакъв вид музика и да играя виртуални игри. Въпреки че, простете, но със сладоледа малко послъгах: в Лондон с него ни гощаваха от сутрин до вечер, не беше необходимо да си го купуваме сами.

 Това някак си не се вписва добре в концепцията за спортното хранене.

Ох, всички тези разговори за спортното хранене са пълни глупости! Ако блъскаш в басейна по 10 часа в денонощието, можеш да ядеш всичко, което ти се прииска. Аз, например, съм голям любител на хамбургите и пържените картофки. И най-добре, ако са с кетчуп и кока-кола. Не се шегувам! Ако постоянно мислиш: това не трябва, онова не трябва можеш да се побъркаш. От само себе си се разбира, че не съм постоянен посетител на заведенията за бързо хранене, но един-два пъти в месеца ги навестявам.

Добре, Майкъл, не дразнете нашите читатели. По-добре ни посъветвайте как да се храним здравословно, че да имаме такава впечатляваща фигура като вашата.

Тогава си запишете още веднъж: двоен чизургер и пилешки хапки. Ха-ха, е добре, ето ви съвет: за да се храните здравословно, трябва да употребявате яйца, сирене, нетлъсто месо, салата, зеленчуци, плодове. Много обичам лук, грейпфрути и прясно изцеден портокалов сок. Пия разтворимо кафе, но само защото ме мързи да го варя в кафе-машината. Нали после трябва да я мия!

Простете за въпроса, но сега до вас няма ли някой, който би ви измил кафемашината?

Е, сега вече ме хванахте … Хайде да се разберем така: ако реша да се женя, то вашата медия ще научи първа за това.

Интервюто е осъществено от Елена Ханян благодарение на Световната академия за спорт Laureus.

превод: pluvane.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>