Методите могат да се сменят, но основните задачи си остават същите“

Обучението на треньори

Методите могат да се сменят, но основните задачи си остават същите“
User Rating: 5.9 (1 votes)
Евгений Малков
russwimming

На есен е прието да се броят не само пилците, но и да се сяда зад чина. Това направиха повече от 100 треньора по плуване, като се събраха в края на септември във волгоградския Учебно-тренировъчен център ва ВФП на научно-практическа конференция „Актуални проблеми в подготовката на квалифицирани плувци“ и курсове за повишаване на квалификацията. Рецепти от треньорската кухня рядко се появяват в тематичните менюта на нашия вестник. И този път няма да навлизаме в тънкостите, но ще се възползваме от повода, за да помогнем на любителите на плуването да разберат, от какво се вълнуват професионалистите в пресечената точка на теорията с практиката. В ролята на експерт поканихме Виктор Авдиенко – заслужен треньор на СССР и Русия, първи вице-президент на ВФП, създател и ръководител на споменатия по-горе център.

- Виктор Борисович, подобни конференции се провеждат редовно, а тематиката им много-много не се променя. Все пак не може да не варират проблемите по степен на актуалност. Кои от тях са най наболели в днешно време?
- Методите могат да се променят, но основните задачи си остават същите. А именно повишаване на мощността, скоростта, понижаване на хидродинамичното съпротивление. Върху тях в частност акцентира вниманието на присъстващите главния треньор на националния отбор Сергей Колмогоров. Увеличаване на скоростта може да се постигне по два начина: като се включи допълнителна мощност или за сметка на икономия на енергията за преодоляване на съпротивлението. Кой вариант е за предпочитане? Мненията на специалистите тук се разминават. Макар аз да съм поддръжник на втория, съм съгласен с колегите, които смятат за оптимална златната среда. С нейното търсене сега се занимава целият свят. Едва ли е възможен универсален подход. Всеки треньор си има собствена методика. От това, доколко грамотно съчетава различни инструменти, зависи целия резултат.
Мисля че втори по значение, че е комплексът въпроси, свързани с така нареченото форсиране на подготовката на младите плувци.
Кой е правилният начин да се работи с юношите и девойките между 13-15 годишна възраст, онази възраст, когато се очертават перспективите и се залага основата на бъдещите постижения? От една страна, има установени стандарти за детските спортни училища, чиято задача е да регулират този процес. Аналогично на знаците, регулиращи пътното движение. Но тази аналогия куца, доколкото спортните регламенти се нарушават навсякъде, а формална отговорност не носи никой. Тук решаваща роля трябва да имат самите треньори, определяйки натоварванията така, че да не слагат под съмнение бъдещето на своите състезатели. Моята лекция беше посветена на тази важна тема. Участниците в конференцията бяха информирани още и какво значение за прогреса на плуването има научната поддръжка. При това не в широкия смисъл на думата, което е ясно на всички, а в конкретния пример с тестване на състезател като ефективно средство за управление на тренировъчния процес. За това разказаха ръководителя на комплексната научна група на националните отбори, кандидатът на педагогическите науки Александър Кочергин и докторът по биологически науки Дмитрий Горбунов, кандидатът на медицинските науки Андрей Тен, генералният директор на „Спорт Технолоджи“, доктор на биологическите науки Борис Дишко, докторът на националите Виталий Гуро …
- От названието на конференцията се подразбира, че има и практическа част. Благодарение на възможностите на оглавяваното от вас УТЦ (Учебно тренировъчен център) – най-добрия в Русия изпитателен полигон на модерните технологии.
- Демонстрирахме методите на обучение на техника на плуване при различни възрастови групи и ниво на подготовка, като се започне от най-малките до майсторите. При това на пет басейна, от „локвата“ до покрития петдесет-метров, всеки от които отговаря на съответните изисквания.
Дмитрий Комаров, специалист от нашия център, запозна слушателите с арсенала на най-новите средства за физическа подготовка във фитнес залата.
- Освен в официалната програма, вероятно са осъществени контакти и в кулоарите на конференцията. Участниците във форума обсъждаха ли резултатите от Световното първенство, което се оказа най-успешното през последните години?
- Разбира се, тази тема се обсъждаше. Успехът на нашите плувци в Будапеща даде допълнителна увереност на специалистите, които работят с националите. Това е нагледно потвърждение, че техните усилия не са останали напразни. А препоръките на учените се възприемаха с повишен интерес, доколкото бяха подкрепени на практика. Когато има резултати, треньорите, чиито възпитаници още не заявили за себе си, започват още по вглъбено да вникват в проблемите на подготовката на олимпийския резерв.
- Как окачествявате състава на аудиторията? От географска гледна точка и възраст?
- Сред 110-те участника имаше представители на повечето региони от страната. Радостно е, че имаше много младежи, които са особено възприемчиви към новата информация. 70 специалиста получиха дипломи на Волгоградската държавна академия за физическа култура, потвърждаващи, че са минали курса за повишаване на квалификацията. В рамките на курса ВФП проведе атестация на ред треньори за присвояването на националната категория „Pro“, която позволява да бъдат привличани към работа с националите. Да отбележа, че уникалната информация, озвучена на лекциите и показана по време на практическите занимания, скоро ще бъде достъпна за всички желаещи. Въз основата на тези материали, ще подготвим и публикуваме няколко видео блока.
- Притокът на нови сили в треньорския отдел е обнадеждаващо явление. Но наред с това представителите на старата школа си отиват. Има ли още дефицит на кадри?
- Абсолютно! Не ни стигат не само треньорите, но и басейни, отделения по плуване, да не говорим за специализирани училища. В резултат имаме пирамида на възпитаване на шампиони с доста ненадеждна основа. В САЩ, например, нейната основа е осем пъти по-голяма. И ако американският треньор прави грешка по отношение на един спортист, не се случва нищо страшно, защото за да се подсигури, той има още пет, та дори и десет други. Нашите специалисти разполагат къде с по-малко ресурси. А това означава на практика, че те нямат право на грешки. Да сведем риска до минимум е една от задачите, която можем да решим вдигайки летвата на професионализма.
- Кой е най-добрият начин за информиране на специалистите? През последните години ВПФ отделя на този проблем сериозно внимание. Може ли да се говори, че вече имаме разработена система, отговаряща на задачите на времето?
- Мисля, че да. В добавка трябва да се отчете, че в базата на същия този УТЦ вече не една година се реализира програмата „Аз ще стана шампион!“, която предполага не само подготовката на спортисти, но и обучаване на техните наставници. Бях в в основата на тази програма и ме радва, че през нея мина по-голямата част от треньорите (по мои пресмятания около 80%), работещи с плувци от днешните състави на националните отбори. Още по-голямо удовлетворение ми доставя, че стратегическия план, прицелен във формирането на силен отбор за Олимпиадата през 2020г., вече носи плодове.
- Ще напомня на читателите, че националният отбор сега се оглавява от Сергей Колмогоров. Въпреки че назначението на доктор на биологическите науки за главен треньор беше неочаквано за мнозина, той се справи със задачата. Благодарение на какво?
- Първо, Сергей Валентинович има многогодишен опит с националния отбор. То е наясно с нюансите, които възникват при сблъскването на теорията с практиката. И може би най-главното: има достатъчно ум и такт, да не се опитва да „подмени със себе си“ треньорите  на ръба на басейна. Неговата задача е да не се бърка в работата на колегите, а да ги координира заради общия успех.
Сега нашето плуване (главно заради постиженията на юношите и младежите) е достигнало ниво, което му позволява да се конкурира с всеки един европейски национален отбор и плътно да се доближи до водещите отбори в света. Така че Колмогоров разполага с достатъчно голям арсенал, за да продължи настъплението. В неговите възможности е да се разпореди грамотно с ресурсите – в това се убедихме вече на Световното в Будапеща.
- На този шампионат Владимир Морозов, въпреки очакванията, се задоволи единствено с бронз от щафетата. В САЩ той тренираше при Дейвид Сало, а в Русия – при вас. Въпреки че вашият съюз се разпадна още преди Будапеща, навярно имате представа за причината на неуспехите на Морозов. Може би е предизвикана от несъответствие на методиките?
- Методиките нямат нищо общо. По-скоро проработи ефектът на „третия излишен“. Нямам предвид ситуацията, когато Володя имаше двама треньора. Става въпрос за друго – когато между спортист и наставник се появява трети човек, който уж знае всичко и е изпълнен с най-добри намерения, но не носи отговорност за нищо – това не може да свърши добре. А към Морозов продължавам да имам добро отношение и от душа му желая да реализира потенциала си.

Как треньорът да определи натоварванията така, че да не проваля бъдещето на своите състезатели – лектор Виктор Авдиенко

Запознаване с технологиите за силова тренировка на плувците – Комаров Д.В.

Иновационни подходи към силовата тренировка на плувците – Комаров Д.В.

Диференциран контрол и оценка на физическата подготовка на плувците – лектор Солопов И.Н.

Save

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>