Като те видях как бягаш, за да спасиш хората, отново се вблюбих в теб

Като те видях как бягаш, за да спасиш хората, отново се вблюбих в теб
User Rating: 0 (0 votes)

„Стоя си аз на поста, бях сам, а времето тъкмо се беше пооправило след поредния лош августовски ден.

Плажът се напълни набързо – хората накацаха по ивицата като гъби. Изведнъж към мене тича жена и вика: „Двама се давят, помогнете“.

Грабнах буя и хукнах към мястото – беше в неохраняемата зона след последния спасителен пост на плажа. Морето беше завлякло мъж и около 10-годишно дете навътре, зад шамандурата. Стигнах до тях, на помощ ми се притече и някакво момче, не беше спасител.

Мъжът беше изпаднал в шок, изобщо не чуваше какво му говоря. С общи усилия успяхме да ги извадим на сушата. Питам го после – какво правиш, детето ли искаш да удавиш? А той само повтаряше, че повече на плаж няма да стъпне. След известно време пристига и ми бута 20 лв. да се почерпя. Не взех парите, казах му с тях да купи сладолед на момченцето, дето го вкарва в морето при червен флаг. На мен това ми е работата – да помагам, затова ми плащат.

Тъкмо се бях поуспокоил – идва Елена – една жена от Бургас, която аз и колегите ми Дани Димитров и Даниел Михайлов от съседния пост спасихме в края на юли.
Тя пък носи торбичка с уиски и бонбони. И тях върнах, но се снимах с жената за спомен. Зарадвах се, че е добре, защото само аз и колегите ми знаем как изглеждаше като я извадихме от морето. Беше изпаднала в клинична смърт, после лежа в болницата, защото разви пневмония“, разказва пред „168 часа“ Живко Димитров.

50-годишният мъж е един от колоритните спасители на Северния плаж в Бургас, който само до преди по-малко от година ловеше престъпници като шеф на Криминалния сектор в Четвърто РУП в Бургас.

Топ криминалистът се пенсионира след 20 г. стаж в МВР. Не случайно решава да смени амплоато и да облече оранжевия бански на воден спасител. Той е плувец и треньор, завършил Спортната академия.

„На плажа изпитвам стопроцентово удовлетворение, че спасявам човешки живот. Като криминалист се е случвало да не съм толкова удовлетворен, особено ако някой престъпник не получи заслуженото наказание“, казва експолицаят.
Опитът от работата с криминалния контингент му помага да се справя лесно с по-буйните туристи, които не се подчиняват на флаговата сигнализация и на инструкциите на спасителите.

„По-младите ми колеги се стряскат, когато срещу тях излезе накои бабаит и се надува. Аз обаче знам как да подходя чисто психологически и само две изричения са достатъчни“, споделя ченгето-спасител.

Живко е откровен – да стане полицай не е било детската му мечта, но още след първите месеци като оперативен работник усеща, че работата е интересна и му импонира.
Пенсионирайки се 20 г. по-късно казва, че си отива от МВР със самоуважение и с най-добри чувства към колегите.

„И в спорта и в работата важи простичката максима, че почивката прави шампиона. От време на време човек трябва да спре, да се разтовари, да презареди. Не бива да забравяме, че не можем да надскочим сянката си“, анализира криминалистът.

Преди да стане полицай, току що завършилият вифаджия работи две лета като спасител на Златни пясъци, после става учител по физкултура в Бургас.

Към полицията го насочва бащата на половинката му Красимира, кято също е плувкиня, майстор на спорта, а от няколко години преподавател по физическо възпитание.
Още като млад оперативен в Първо РУП Живко Димитров работи по едно от най-смразяващите престъпления – двойното убийство в чейнч бюро „Виан“, станало на 2 юли 1999 г.

В бюрото, разположено на оживената улица „Александровска“ в центъра на града, бяха застреляни 26-годишният сараф Николай Берданков и 52-годишният му колега Пеньо Испиров. Убийците Любен Симеонов и Асен Събев от София бяха разкрити няколко месеца по-късно, а след това получиха доживотни присъди.

Сред първите случаи на Димитров е и прословутият грабеж на 15 000 долара от собственика на валутно бюро и барче в центъра на града. Бизнесменът бе нападнат когато се прибирал с оборота от валутното си бюро към къщи.

„Извършителите се оказаха четирима, единият току що се бе върнал от мисия в Камбоджа. Бяха взели и пистолета на пострадалия. Получихме информация, че с него е стреляно и е захвърлен в района след Евиния плаж в Бургас. Търсихме го много, копахме и с багер, но не го намерихме“, спомня си криминалистът.

Докато е началник група във Второ РУП Живко Димитров участва в разкриването на палеж на полицейска патрулка. „Нашите експерти са много добри. Успяха да извлекат следа от мокра хартия и така стигнахме до самоличността на извършителя“, уточнява пенсионираният полицай.

За разкриването на друг палеж на автомобил, който прераства в истинска огнена клада с 5-6 изпепелени коли, Живко получава грамота от ръководството на МВР. По това време Димитров вече е шеф на криминалистите в Четвърто РУП.

Една нощ на малко паркингче между блоковете в к-с „Меден рудник“ пламва БМВ, собственост на криминално проявен млад мъж. За лош късмет духа силен вятър и пламъците бързо обхващат паркираните на гъсто съседни автомобили.

„Работихме много интензивно по разкриването на това престъпление с колегата Анести Костов и останалите от екипа. Без никаква следа, защото при подобни престъпления следи не остават, стигнахме до извършителя. Как ли? Ами с оперативно майсторство“, смее се Живко. Разследващите получават оперативна информация за вероятния извършител – военен от поделението в Средец, който имал стар кофликт със собтвеника на БМВ-то.

Така случаят се разплита, а пироманът е осъден ефективно.
„При разкриването на всяко престъпление винаги остава едно съмнение – ами ако не този е извършителят? Затова е много важно да са събрани читави доказателства. То е като орех, който ако се смачка със сила, вадиш късче по късче деформирани парченца. Ако само леко го натиснеш, вадиш цялата ядка.

Работата по разкриването на престъплението е екипна, тя никога не може да се свърши само от един човек. И е като при търсенето на удавник в морето – тръгваш от по-малкото към по-голямото, постепенно разширяваш обхвата си от действия“, разсъждава бургаският криминалист.

С усмивка си спомня един от многото случаи, в които е ловил крадци. В зората на демокрацията, когато бялата техника е скъпа, тя става предпочитана и за крадците. Банди дебнели най-вече в района на пазара „Краснодар“, където по онова време има няколко магазина за бяла техника. Поредната жертва на апашите станал мъж, който си купил чисто нов телевизор, оставил го в колата за минутка, за да си купи кебапчета, но те му стрували колкото телевизора. Ловки апаши счупили стъклото на колата и откраднали новата покупка.

„Тогава отговарях за този район. Решихме да направим клопка на крадците. Аз и мой колега седнахме в близко кафене и зачакахме, а друг наш колега и колежка се натвариха на стар москвич и се престориха на семейство, което си избира телевизор. Купиха го, занесоха го в колата, но междувременно общински служители закопчаха москвича за неправилно паркиране… За малко да провалят акцията. Докато колегите тайно се разбираха с общинарите, видях как край москвича се завъртяха младо момче и момиче. После седнаха на съседна маса, дори момичето поиска огънче от мен.

Заради проблема със скобата решихме да продължим акцията по друга схема. Москвичът с колегата и колежката потегли към центъра на града и паркира в тиха уличка. И младежът от кафенето не закъсня – при опит да отмъкне телевизора го задържахме, момичето успя да се изплъзне, но по-късно задържахме и него. Помня, че двамата бяха от Петрич. В квартирата им в Бургас открихме още много крадена техника и вещи, включително скъп сервиз за хранене, откраднат от колата на наш колега-криминалист, който го беше купил за сватбен подарък“, разказва духовитият екс криминалист.

След като мине лятото Живко се стяга за училище – решил е отново да се пробва като учител по физкултура.
Именно училището ги събира с красивата му половинка Красимира преди 23 г. , макар че се познават още от спортното училище.

Преди да заживеят заедно двамата имат по един неуспешен брак. От бившата си съпруга Живко има 28-годишен син, който се занимава с компютри и в момента живее в София. Пенсионираният полицай се радва и на 4-годишно внуче.

„При последния случай, когато извадихме чичото и момченцето, жена ми беше с мен на плажа. Щом свърши всичко ми каза: „Като те видях как бягаш, за да спасиш хората, отново се вблюбих в теб“, казва с усмивка Живко.

Ядосва се, че българинът често подценява решенията на спасителите, смятайки, че те просто се заяждат с тях.

„Гледа те с превъзходство, махва ти и продължава да плува. Като го видиш какъв „куц кроул“ е, си казваш: „Явно иска да се дави“. Ама после, като започне да маха за помощ, става друг, почва да благодариФ, не се церемони Живко. В същото време добавя, че чувството да върнеш човек направо от отвъдното е страхотно – получаваш удовлетворение и то на момента.

Инцидентът с 62-годишната Елена С, която по-късно дошла с почерпката на плажа да благодари, станал в края на юли, когато дошло мъртвото вълнение.
„Беше влязла на около 200 м от последния спасителен пост, в неохраняемата част на плажа. Тъкмо бяхме направили обход, когато една летовничка изтича при нас и ни каза, че в морето има жена, която не може да излезе.

Беше изтласкана зад шамандурата, имаше страхотна вълна. Изкарахме я от водата, тя беше изпаднала в клинична смърт. Дани Димитров започна да я обдишва, а Даниел Михалев да прави сърдечен масаж. След два кръга на обдишване жената се свести. Гордея се с тези момчета, казва Живко. Той дели спасителния пост с 18-годишния Дани, който учи в математическата гимназия, а Даниел Михалев, вече студент по право в Софийския университет, е на съседния пост.

При спасяването на двама братя-тийнейджъри от вътрешността на страната спасителите получили и своите 5 минути слава – дамите на плажа станали на крака и започнали да ги аплодират.

Живко е категоричен, че в днешно време спасителят няма нищо общо с имиджа на морски гларус, който сваля мацки по плажа.

„Работата ни е твърде отговорна и напрегната. Е,случва се по-младите момченца да ги загледат някои девойки, това е“, споделя Живко.

Между спасителите обаче още се разказват истории за невероятния бургаски гларус Пешо Пандира, който се разхождал по халатче на плажа и свирел със свирка на туристките да излизат от морето. Понякога вадел дори тези, които са нагазили до глезените. Като го питали защо и тях, бай Пешо Пандира отговарял: „Свиря ти аз, за да не ти свири духовата музика…“, разказва бившия полицай.

Като спомен от работата си в МВР пази няколко грамоти за добре свършена работа и часовник, получен като награда от застрахователна компания след разкрита голяма кражба на компютри.

„Часовникът не е скъп, но е надписан „с благодарност“, трогва се полицаят-спасител.

Източник: „24 часа“/ Тони Щилиянова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>