Иън Торп.С крокодилите в басейна

фото: olympicgamesonline
User Rating: 4.7 (1 votes)

Историята на легендарния Иън Торп

Спортна история с открит финал на най-добрия австралийски плувец, петкратния олимпийски шампион Иън Торп.

 

Името на този обаятелен представител на Зеления континент е добре познато на всички любители на плуването,  а в родината си Йън Торп е един от най-титулованите спортисти. И въпреки, че в Австралия плуването е национален спорт, не може да се каже, пътят на Торп към олимпийския басейн да е бил предопределен. Баща му на младини играе крикет, майка му – нетбол, и изборът на някой от тези видови игри би бил повече от логичен, но Иън не наследява способностите на родителите си. Не е мечтаел и за басейна. В детството си младият австралиец мечтаел да стане какъв ли не – от пожарникар до астронавт, но не и професионален плувец.
ithorpe24 - Кристина -chariot.net

Иън Торп със сестра си Кристина
фото: chariot.net

В басейна Торп попада, следвайки стъпките на по-голямата си сестра Кристина, на която лекарите препоръчали да се занимава с плуване, за да възстанови счупената си китка. В един прекрасен ден, като се уморил да наблюдава от ръба на басейна сестра си, която демонстрирала успехи в съчетаното плуване, Иън решил и той да опита. Но как да се занимаваш сериозно с плуване, ако имаш алергия към хлор? Първите опити завършили с пневмония, която принудила шестгодишния Иън да изостави тренировките. Но след известно време той се върнал със специална щипка за нос и не след дълго се присъединил към клуба, в който плувала сестра му Падстоу. Първите успехи също не закъсняли: Торп станал победител на едно от състезанията, въпреки че плувал с главата над водата.

ithorpe21-chariot.net

Иън Торп’21
фото: chariot.net

Преди няколко години в пресата се появиха публикации, в които някакъв австралийски треньор от Куинслад предлагал в басейна да се пускат крокодили, за да накара плувците да плуват по-бързо. За Торп подобни хитрости били напълно излишни. Откроявайки се на фона на своите връстници, здравенякът печели благодарение на природните си данни, а по-късно вече и благодарение на феноменалната си техника. Прогресът му бил бърз и ярък. На 13-сет годишна възраст Йън Торп спечелил всичките девет старта, в които участвал на националния шампионат за юноши, а година по-късно на откритото първенство на Австралия в Аделаида станал бронзов призьор.

През цялата си спортна кариера Торп винаги се стреми да е първи. На 14 години преодолява 400м свободен стил за 3:59.43 и става първият австралийски спортист в тази възраст, успял да мине границата от 4 минути. А благодарение на успеха в Аделаида успява да се класира за участие в пантихоокеанския шампионат във Фуоке, ставайки най-младият член на националния отбор. Първият му дебют на международна сцена също не остава незабелязан. От Япония Иън Торп се завръща с два сребърни медала. Първият е спечелен в щафетата 4х200м, вторият – в индивидуалното класиране на 400м, където успява да покаже секунди, които могат да му донесат олимпийско сребро в Атланта.

203710-ian-thorpe- olympics.com.au

Иън Торп
фото: olympics.com.au

Първото Световно първенство на Торп, което се провежда на родна земя, в Пърт, започва със златна щафета. На третата дължина 15-годишния Торп успява да надмине олимпийския шампион от САЩ и предава щафетата секунди преди американеца. След отборния успех следва личен. С четвърто време на квалификациите на 400м, на финала Торп се бори за златото. За отбелязване е, че на 300-ния метър той отстъпва от съотборника си на 2,5 секунди, след 50м съкращава разстоянието на 1:53, а на финала изпреварва Хакет в пипането и става най-младият световен световен шампион в индивидуалните дисциплини. След още няколко месеца в златната му касичка влизат още четири награди от висша проба, спечелени на Игрите на добра воля в Куал-Лампур. Спортното общество не може да подмине успехите на младото дарование и през същата година му присвоява званието „Най-добър плувец на годината“.

Ian-Иън Торп  фото: olympics.com.au

Иън Торп
фото: olympics.com.au

През 1999 от Торп вече очакват нови триумфи, и той напълно ги оправдава. Австралиецът започва със свалянето на световния рекорд. На световното първенство в Хонк Конг Торп подновява времето на Ламберти в дисциплината 200м: рекордът, задьржал се най-дълго време, пада. През следващите три години Иън Торп става автор на рекорди в индивидуалните дисциплини още 12 пъти. Връхната точка на този период е през 2001 година, когато Торп успява да спечели 6 златни медала в рамките на един шампионат и междувременно да направи три нови световни рекорда. А в щафетите неговата суперскорост помага на отбора да спечели редица исторически победи над главния съперник – националния отбор на САЩ. Една от тези победи се случва на първите за Торп Олимпийски игри.

ian-thorpe-real_telegraph.co.uk

Иън Торп
фото: telegraph.co.uk

По волята на съдбата, се случва така, че всяка стъпка нагоре Торп прави на родна земя, в Австралия. След успехите на световните първенства остава един единствен непокорен връх – олимпийския. Съдено е и този бастион да падне в родния му град Сидни през 2000г. Има ли смисъл да се отбелязва, че цялата нация чака от Иън победи и нови рекорди като нещо, което се подразибира от само себе си. По това време Торп вече е национален герой на Австралия. И облечен в черен плувен костюм (олимпийският комитет най-накрая разрешава ползването им), австралийският Бонд не разочарова своите фенове, а победата на щафетата 4х100м – дисциплината, която американцияте никога не са губили на Олимпиада,  буквално взривява цялата страна.

ithorpe37

Иън Торп и Хакет
фото: chariot.net.au

Торп плува във финалната четвърта част и трябва да се пребори с един от най-добрите американски спринтьори – Гари Хол, който на предстартовата конференция обещава да разбие австралийците като китара. След последното обръщане американецът води, но мощният финален спринт на Торп, превърнал се в запазена марка, оставя „звездно-раираните” без шампионска титла. Феновете не са на себе си, а и самият Торп, обикновено сдържан и спокоен, в състояние на екстаз за отрицатлено време се оказва на ръба на басейна наред със съотборниците си и дори изпълнява рок-енд-рол с въображаема китара, напомняйки на Хол за неговото изявление. Общо в Сидни Иън Торп печели три златни и два сребърни медала и е удостоен да носи знамето на церемонията по закриването.

103683_m03-nbcolympics

фото: nbcolympics

Обаче следващият олимпийски цикъл се превръща за плувеца в истинско изпитание за твърдост. Не случайно казват, че да стигнеш до върха е по-лесно, отколкото да се задържиш на него. Отгоре на всичко Торп е принуден да търпи постоянния натиск на обществеността, която чака от него още повече. След шестте златни медала от световното първенство през 2001 година и експериментите в плуването на гръб, се появяват множество спекулации за това, че Торп се е заканил на рекорда на Шпиц – седем медала от висша проба. Всъщност медиите не са единствените източници на натиск върху спортиста. Торп винаги е искал да получава удоволствие от плуването, като подобрява личните си времена, без да се чувства зависим от победите и пораженията. Но неговият треньор има различно, много по-твърдо виждане по дадения въпрос. Фрост обича гръмките изявления и веднъж споменава, че по силите на Торп е да спечели дори девет златни медала в рамките на една Олимпиада. По това време те често могат да бъдат видяни спорещи, дори преди най-отговорни стартове, и в края на краищата, Торп напуска Фрост и отива при неговата асистентка Трейси Менсис.

ithorpe43

Иън Торп и Фрост
фото: chariot.net.au

Трябва да се каже, че от този тандем не се е очаквало нищо добро, тъй като на Менсис няма опит в работата като личен треньор с елитни спортисти. Първият сериозен тест за новия тандем е на националния шампионат в Сидни. Торп успява да защити шампионските си титли на 400 и 200м, но без рекорди. Това поражда поредната вълна от критични публикации за това, че Иън Торп гууби своите скоростни качества. На световното първенство в Барселона през същата година той печели три златни медала в коронните си дисциплини, бронз на стоте метра и прави многообещаваща заявка на 200м съчетано. Въпреки това, австралиецът губи водещите позиции в очите на световната спортна общественост, като се премества на 4-то място в рейтинга на Swimming World. С Менсис Торп плува по-бавно, отколкото по време на сътрудничеството с Фрост, и на Торп не се уморяват да му го напомнят.

Ian_Thorpe_dq-wikimedia.org

фото: wikimedia.org

Според признанието на самия спортист, което той прави в наскоро излязлата си автобиография, през цялото това време му се е налагало да се бори с депресията и суицидалните мисли (мисли за самоубийство, бел.прев.).  Атлетът е насаме със Зеления Змей (алкохола, бел.прев.), така че Торп не може да мине без „своите крокодили”. За щастие, успява да се справи и да се класира за Олимпиадата в Атина, разбира се, не и без скандал на квалификациите. По време на националните квалификации той прекалено активно балансра на стартовото блокче, не се задържа и пада във водата преди стартовия сигнал, като се лишава от възможността да се опита да защити олимпийската си титла на 400м. Според спортните принципи трябва да участва само на 100 и 200м. но Крейг Стивънс, който се квалифицира втори, отстъпва мястото си на Торп, което поражда цяла вълна дебати относно етичната страна на постъпката и поредната порция критики по адрес на трикратния олимпийски шампион.

Michael+Phelps+Ian+Thorpe+Olympics+Day+3+Swimming+jWr3sbDkf_bx - olympics.com.au

Игрите в Атина’2004 Иън Торп и Фелпс
фото: olympics.com.au

Но кой каквото и да говори, Иън Торп излиза от цялата тази история като олимпийски победител, защитил титлата си, а победителите не ги съдят. Фантастичната победа на 200м с олимпийски рекорд, придобита в остро съперничество с Питър ван ден Хугенбанд, се превръща в онази черешка на тортата, която не достига на талантливия австралийски плувец. След Игрите’2004 Торп решава да направи едногодишно прекъсване, преди да започне да се готви за Пекин. Но на тези планове не им е съдено да се сбъднат. Мононуклеозата и счупването на ръка след нея го принуждават да се откаже от ред състезания, да смени няколко треньора, да излезе от върховата си форма и в резултат на всичко да обяви прекратяването на спортната си кариера на 24 годишна възраст.

447676-ian-thorpe-039-s-return- olympics.com.au

фото: olympics.com.au

И въпреки че в заявлението си Торп отхвърля каквито и да са възможности за своето завръщане, то обаче се случва. През 2011 година австралиецът предприема опит да покрие квалификационния норматив за Олимпийските игри в Лондон, като започва подготовка под ръководството на Генадий Турецки, но търпи неуспех. Това е един от редките случаи, когато красивата приказка се превръща в личен кошмар, и Торп е принуден да наблюдава стартовете в качеството си на коментатор на ВВС. Но остава верен на принципите си – по-добре да се опиташ и да загубиш, отколкото да се предадеш без борба. След това във фокуса на вниманието на Торп е Световното първенство’2013, но през април той се отказва от квалификационните състезания и следователно от претенциите си за първенство на световно ниво, но запазва желанието си за Игрите на добра воля’2014. По такъв начин, историята на австралийското торпедо продължава да има открит финал и как ще завърши, най-вероятно, не знае и самият Торп.

автор:: Мила Волкова
превод: admin
източник: „Чемпионат.com“
фото заглавие: olympicgamesonline

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>