Защо така?

Защо така?
User Rating: 5.9 (3 votes)
Защо ли така бързо се появи критика от страна на Синия лорд към състоянието на българския плувен спорт е меко казано е неясно. Прозрението за задълбочен и честен публичен дебат е несериозно на фона, че няма нищо публично, и още по-малко  е честно, въпреки повелите на устава на БФПС. Интересно, как отново се повтаря историята на същия този спорт от преди около 80 години. Подобието в проблемите дори не облекчава решаването им. Няма го обаче Теньо Георгиев, за да напомни на чиновниците било в БОК, МФВС или БФПС, че след Бог първо в йерархията е спортното плуване. Няма го и к-н I ранг Георги Славянов (БНМС)  да защити тезата за огромното значение на плувния спорт за България и нейните жители. Защо така чак сега се призна тенденцията, че плувният спорт се превръща в елитарен, като това  бе видно още преди въвеждането на входно ниво през 2013 (при малките, а при големите – не). Да сложим и при големите  лимит за 400м св.стил 4.45 за мъжете и 5.00 за жените, пък да видим колко щафети ще плуват. Но както всички знаят, не това ще реши проблемите на българското спортно плуване.

Отново се прокрадва тезата, че държавата е абдикирала, че спортът се е декапитализирал, а само преди три- четири месеца ни бе показан успешен модел на организация на плувно дружество. Защо така се измества фокуса – неизяснени позиции или просто пренасочване вниманието в друга  посока. Кой знае …

1 карт

Според информацията, сводка на сайта на БФПС, през 2013 на първенствата на 50м басейн са взели участие 1474 състезатели, като някои от тях са участвали освен за старша, и за мъже, и за жени, при 2370 картотекирани според FINA.

рекНека закръглим участниците на 1500. От интервюто с Дейвид Хичкок, треньор  на най-добрата ни плувкиня за миналата година – Екатерина Аврамова, стана ясно, че в неговия клуб „Йилинг” „по състезателната програма на „Ийлинг” работят 7-8 треньора, а преподавателите по плуване са 70. Разполагат с главен мениджър, финансист, има служител за „човешки ресурси”.  Клубът се гордее с 1800 души (1700 от тях деца), които наричат плувни членове. От тях 137 са членове на състезателния екип. Останалите са разпределени в групи и заплащат  такса, която е основното перо за финансиране и прави възможно функционирането на клуба и заплащането на труда на треньорите занимаващи се със състезателна дейност“. Без претенция за пълна точност в следващата таблица схематично са дадени таксите. (допълнителни доходи: реклама+дарения/обявени банкови сметки за дарения към всяка основна секция в клуба, дори е сложен готов формуляр в сайта за улеснение).

нива Ийлинг

Да приемем хипотетично, че състезателите плащат 80 паунда, а останалите – около 40 паунда. Общата сума месечни постъпления от такси и членски внос е 80 000 паунда и те се разпределят за издръжка на клуба. Сериозна сума, нали. Ако на някого му се струва недостатъчна, да не забравяме и възможностите на 70-те преподаватели и треньори да получават и други доходи. Да не забравяме, че доходите на клуба се сформират не само от такси и членски внос, но и от други прилежащи дейности и функционалности на клуба, дарения, както и реклама. Работейки на повече места, те успяват да заработят приличен доход. До тук всичко е казано и е ясно, но не виждаме, как това ще ни помогне при ситуацията у нас.

Да сравним броя на членовете при тях и участвалите на републиканските първенства у нас тази година:1800 на 1500. Сега разликата да я пресметнем в пари – получават се 12 000 лв (по 40лв такса -300х40). Колко треньорски заплати в България са това, и то добри заплати, не 400лв. Когато споделях мнението, че треньорите в клубовете трябва да се борят за децата, които не участват на състезания от календара на  БФПС, мнозина посрещнаха с насмешка това твърдение. Колко е разликата между участвалите в Държавните първенства през 2012 и 2013 (когато имаме входни нива) – повече от 200. Ето как изчезнаха едни средства, които се разпределяха в спортните клубове без участието на Федерацията. Интересно, дали така те не стават по зависими от нея, понеже тя е избрана от държавата да контролира отпусканите средства?

В този английски клуб има съотношение 1800/137  (трениращи/състезатели), което е 13:1.

Ако в български клуб „Х“ имаме съотношение 10:1; 5:1; 2,5:1 – което е съответно 4800лв,  2400лв, 1200лв при условие, че клубът участва с 6 момичета и 6 момчета, то трениращите, следвайки английската система, трябва да са съответно  60, 30, 15 момичета/момчета. Какво е съотношението в нашите клубове и дали то прави възможно функционирането на клуба и заплащането на труда на треньорите е въпрос на организация в самия клуб и особенно спазването на определени финансови зависимости. Ако ние поддържаме едно приемливо съотношение между състезатели и плуващи деца в клуба, ще можем да спрем декапитализирането на спорта и отпадането на упреците за недостатъчни средства към БФПС, държава, община, БОК, и МФВС. Действителността обаче не е толкова идеална, но ако клубовете работят за реализацията на тази система, значително ще облекчат собственото си положение и естеството на търсената помощ от институциите ще е  далеч по-различно. При сегашната система тези 6 деца от всеки пол във възрастите „Златна Рибка“,  юноши и девойки старша вече са 1-2. Така неминуемо се налага финансова помощ. Но спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се – да увеличават основата на пирамидата. Да, но въведохме входни нива и за една година спадът е с 200 участници, пак според информационните сводки в сайта на Федерацията. В Англия видяхме, че също има нива, но за разлика от нас има за всички състезания. Крайно негативно е правилото, който не покрие нивото – отпада от състезанието, и на практика отпада от плуването. В Англия съществува възможност такива състезатели да останат в по-долно ниво, но не са отхвърлени от плуването. Така чрез критериите за нива се дава възможност всички да продължават с обучението и да се стремят да преминават от едно ниво към друго.

При нас няма застъпен такъв механизъм. Практически просто си прекартотекираме деца от друг клуб и готово. Защо това е възможно – никой не се интересува. Ако са едно-две деца, да кажем,  е приемливо (имат лични причини). Ако са повече –  5-6 или  9-10 какво става. По-правилно е да попитаме какво печели  плуването от това. Защо в такива случаи не се осъзнава, че се печели битка, но се губи война, която ако не утре, то вдруги ден ще погълне и тях.

В клуба „Ийлинг“ работят 7-8 треньора и 70 преподавателя. У нас как ще смогнат на обучението и спортното майсторство един или двама треньора в клуб. Явно са необходими повече треньори, но практиката показва, че в България се избягва по-големият числен състав на треньорския щаб към един клуб  и така се появяват знайните и незнайни обучители, осъждани от всички, че работят за пари. Ако в клубовете се разчита на млади треньори, които да прилагат наученото след НСА и черпейки от опита на клубните треньори допълнително да работят по въпросните хотели и басейни, негативната тенденция ще изчезне и като бонус ще се влеят повече добре обучени и запалени деца. По този начин мнимите обучители ще бъдат изместени от треньори, получили знания в НСА и напътствани при своите първи стъпки от опитните. Какво по-хубаво от това, младите да трупат опит по този начин. Хърватската федерация приема нова стратегия и обръща сериозно внимание именно на развитието на младите треньори. При нас как стои този въпрос?

Президентът на Българската федерация по самбо Румен Стоилов твърди, че без силни подрастващи няма елитен спорт. Ние имаме силни подрастващи, но някак си те се „изгубват“ по пътя към елитния спорт. Дали защото от десетилетия треньорите, които водят състезатели към елита са почти едни и същи. Защо се появяват родители, които сами тренират децата си? Някой отговаря ли на този въпрос? За мотивите на такива родители-треньори  битува мнението,  че не могат да гласуват доверие на познатите с години имена да боравят със здравето и спортното развитие на техните деца, доколкото намират някои неща в начина им на работа за неприемливи. Кой, как и по какъв начин удостоверява правилността в действията треньори и клубове и ги прави публично достояние, за да не хукне всеки в бъдеще да си тренира децата сам. Възможно ли е треньор след 10, 20, 30 години да възпроизвежда правилно наученото в НСА, при положение че не е опреснявал квалификацията си в курсове и семинари и каква е конкурентно способността му спрямо колеги, които ежегодно посещават минимум два курса. От друга страна, кой ще издържа елитарния спорт – Федерацията, на която никак, ама никак не и се нрави да публикува къде точно изхарчи 890 000лв тази година; държавата, която няма пари за болници, или бедните общини? При задълбочаващата се криза, колкото и да си спортно благоразположен, си има граница, и тя е доста близко, защото почти една трета от населението е в третата възраст. Дали някой ще устои пред  исканията за пенсии и лекарства и ще отделя повече средства за спорт.

Катастрофално било положението с плувната спортна база:

 и да

1 б-н

и не.

2 б-н

Какво направи  Федерацията , бори ли се до последно с частните интереси на силни инвеститори?

3 б-н

Или по партийному си мълчеше –  никой не знае.

АБП  награди  инж. Валентин Вълев, собственик и управител на фирмите „Акватек” ЕООД и „Експрес Гаранцион” ООД, председател на Варненската строителна камара. Така, много добре и защо?

„Заради сериозната подкрепа, която оказва на издаването на списание „Плуване & Водна топка”, а с това пряко допринася за изпълнението на целите на нашата асоциация, сред които най-важната е популяризирането на плувните спортове като най-здравословни и най-полезни.“

Да обаче тук съществува и друго мнение във варненски медии:

„Вместо да се чудят каква поредна глупост да сътворят, защо не се огледат и най-после не разберат,че Варна остана единствения град без многофункционална спортна зала в цялата държава, а това което има в момента е докарано до плачевно състояние от некадърно управление и стопанисване? Забравихте ли господа,че ремонтирахте басейна за 10-тина милиона, а в Пловдив и София направиха за тези пари цели комплекси, но явно целта Ви е не да създавате и градите, а просто да унищожавате и разграбвате, дано ви приседне!!!!!!!!!“

Къде остана вторият най-добър мениджър в България след Диаманидис? Какво качество са материалите, ползвани при този ремонт за 10млн и защо в.Труд твърди, че вече се руши така ремонтираното съоръжение? Факт е, че цената на едно от съоръженията, предвидени по проекта, но не изградени, ще осигури издаването на списанието „Плуване и водна топка“ за 20 години. Но сега списание си имаме и то ще топли плувците от Варна през зимата, когато плуват в студената вода. Тук принципът  „ти на мене – аз на тебе“ изплува от дълбините.

Ако най-важната цел за АБП е популяризирането на плувните спортове като най-здравословни и най-полезни, защо така тук в Русе от толкова много басейни не остана един свестен и къде бяха АБП  и БФПС когато ги превръщаха в локви с бар. Да, община Русе няма средства за плуване, но доскоро имаше плуване на второ място в страната, отстъпващо само на колоса Младост, а сега е разцепено и половината плувци се състезават за съмнителен клуб от друг град. Две организации извършващи дейност с обществена полза не могат да договорят приемливи условия с инвеститор. На запад от нас такива организации винаги печелят каквото и да е дело, а тук защо така?

Защо така в Бургас частният инвеститор гради комплекс за борба и е включен басейн, а този опит не се развива в други населени места, където няколко спорта също могат да си помогнат взаимно.

Може би “черната  овца“ на руското плуване Денис  Панкратов ни дава най-точно обяснение защо така се получава: „За съжаление при чиновниците няма гаранция, че те са за дълго там и някой ще им оцени  делата. Голяма част от своите усилия те използват за да не загубят своето място или да постигнат повишение и докато са заети с това, нямат време да се занимават с конкретни проблеми.“

ПП.На снимките басейни с размери 50м които толкова много липсват на спортните клубове и се намират в България.

фото публикация: swimesc

 

1 Comment

  1. Нико  /  01.11.2013, 19:57 Reply

    -Ало, имали пилот самолета?;- Има с книжка за кола обаче!
    Сори,но капацитета на ръководно семейство е малкък, нисък, клони към нула.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>