Защо врътнахме кранчето на оff?!

Защо врътнахме кранчето на оff?!
User Rating: 5.8 (2 votes)

Също като Барса и нашето училище си имаше хотели (наричани в онези времена пансиони), зали и стадиони, кабинети за селекционерите и методистите, учебен и медицински център, а ползваше и Научно-приложната лаборатория към тогавашния БСФС. Но защото днес разсъждаваме за храненето на днешните ученици, ще разкажем за знаменитя стол на Спортното Той не блестеше с лукс, но по качеството на храната, подбора на продуктите и организацията на процеса можеше да се мери и с най-скъпия ресторант. Такива бяха партийните повели, защото всички знаеха крилатите фрази на Лютви Ахмедов – „Рънътъ, праи борбътъ“ и „Партията рани, ние борим“.

Та – как беше организирано храненето на бъдещите шампиони в стола на Спортното училище? Първо – случваше се по 5 пъти на ден за всички ученици – закуска сутрин в 7, обяд от 12,30 до 14 и вечеря след 18,30. И две междинни леки подхранвания в 10,00 и 16,00.

Лелките, които забъркваха манджата, можеха да сложат в джоба днешните диетоложки, които обикалят от сутрин до вечер телевизионните студия, а на тогавашния главен готвач „шефовете“ Манчев, Ути и Петров само трябва да носят вода. Защото едно е да направиш някое засукано гурме за двама с продукти за 50 лева, а друго е да нахраниш вкусно и здравословно 1000 млади спортисти, при това за не повече от 300 лева.

Купоните в Спортното бяха 3 вида – жълти, зелени и червени. Срещу тях се предлагаше храна с различна калоричност и усвояване на въглехидратите и протеините. Мазнините при жълтите купони нямаше, защото с тях се хранеха гимнастичките със стругованите тела и леките категории в щангите, бокса и борбата. Зелените купони бяха за средните категории, повечето дисциплини на атлетиката, гребането, кану-каяка, джудото и футбола. Червените купони бяха за тежката артилерия – хвърлячи на гюле и диск, волейболисти и баскетболисти и исполините в щангите и борбата. В стола съществуваше строг ред и никой не можеше да получи храна, която не му е отредена според спорта и категорията. Но всичко беше вкусно и гладни нямаше.

За кампуса в Каталуния там разказват, че ресторантът е едно от ключовите места, където се коват шампионите. Защото по график подрастващите гарнитури се хранят заедно със звездите от представителния тим. Примерно днес на масата на Меси са „десетките“ от набор 2005, утре тези от 2008 и т.н. Че то и при нас си беше същото, но не по график, а всеки ден. Сядаш на масата на Стоян Делчев, той ти помага с ножа за пържолата, а после те праща за още малко хляб. А ти разбираш, че големият шампион не е някакъв извънземен, а най-обикновен човек като теб. И ти също можеш да стигнеш до върховете някой ден. Така че в Барса не са открили топлата вода. Лошото е, че ние по някаква причина врътнахме кранчето на оff. И сега нито столът в Спортното е наред, нито ученическото хранене, нито спортът ни като цяло.

Целият текст в  Blitz.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>