Допингът

Допингът
User Rating: 5.4 (5 votes)

Подобряване на Вашите постижения

…чрез незаконни действия е допинг. Независимо дали в спорта, в работата, или в ежедневния живот, злоупотребата с лекарствени средства е форма на допинг.

Тъй като злоупотребата с вещества и методи датира от древни времена, като общество  сме длъжни да реагираме на това явление. Накратко: за да се запази спорта чист от допинг, е създаден Списък на забранените вещества и методи, а за да се организират общите усилия в борбата с допинга, е създаден Световния антидопингов кодекс на Световната антидопингова агенция.

В историята на допинга са съществували много определения. Настоящата официална дефиниция на понятието допинг се основава на Световния антидопингов кодекс и гласи:

„Допингът се определя като поява на едно или повече нарушения на антидопинговите правила, изложени в член 2.1 включително до член 2.8 на Световния антидопингов кодекс.”

Допинг не е модерно понятие. Според древните сведения, открити в норвежката митология, употребата на подсилващи вещества е била разпространена сред берсеркерите. Съобщава се, че те са взимали буфотенин, за който е известно, че повишава физическата сила и издръжливост. Буфотенин има в кожата на краставата жаба и в червената мухоморка.

Думата „допинг”

В антична Гърция са описани специалисти, предлагащи хранителни съставки на спортистите, за да подобрят своите физически постижения. Това се е считало за крайно необходимо и тези хора могат да бъдат сравнени с днешните специалисти по спортна медицина. Нещо повече, съобщава се, че спортисти са приемали преди състезания различни видове месо или тестиси за да повишат физическата си сила.
По време на Олимпийските игри през трети век пр. н. е. спортистите са се опитвали да подобрят своите постижения чрез приемане на гъби. Филострат разказва, че докторите били изключително полезни в подготовката на атлетите за игрите, а готвачите приготвяли хляб с болкоуспокояващ ефект. Има данни че гръцките бегачи през първи век от н.е. са пиели билкова отвара, за да повишат своята сила и за да бъдат способни да участват в състезания с голяма продължителност. Други писмени документи е трудно да бъдат намерени от този период, тъй като познанията за допинга са били добре прикривани от жреците.
Употреба на допинг е описана също и в римската история. Състезателите в надбягвания с колесници хранели конете си с разнообразни смеси, за да ги накарат да препускат по-бързо. За гладиаторите също има данни, че са използвали допингиращи средства за повишаване на силата.

Допингът в съвременния спорт

За допинга в съвременния спорт има надеждни данни от втората половина на 19 век.

1865 Първият документиран случай е при плуване по време на състезание на канала на Амстердам, когато е описано приемането на неназовано, подобряващо постиженията вещество.

1867 В популярните 6-дневни състезания по колоездене, френските състезатели предпочитали смеси, базирани на кофеина, белгийците използвали захар, примесена с етер, докато други използвали алкохолни напитки или нитроглицерин.

1896 Първият документиран смъртен случай, причинен от употребата на допинг е през 1896 г. Английският колоездач Артур Линтън умира вследствие на приема на ефедрин по време на състезанието Париж – Бордо.

1904 По време на маратона в Сейнт Луис, Том Хикс, току що спечелил състезанието, колабира и докторите установяват, че е употребил стрихнин и коняк преди състезанието.

1910 Джеймс Джефри твърди, след като е победен от Джак Джонсън, че в чая му е поставено допингиращо вещество, за да може да го победи. Това е първият случай на обвинен допингиран спортист. Много подобни случаи са описани в бокса през първата половина на 20 век.

1920 Амфетамините, широко разпространени през 20 век не само в спорта, са произведени за първи път през 1920 г.

1952 По време на състезанията по пързаляне с кънки в Осло повишена загриженост предизвиква намирането на ампули и спринцовки в съблекалните на състезателите.

1960 Драстично нарастване на употребата на допингиращи вещества започва през 60-те години на 20 век. По това време обществото вярва, че съществуват вещества, чрез които може да се постигне всичко. По време на Олимпийските игри в Рим през 1960 г. датският колоездач К. Йенсен умира поради злоупотреба с амфетамини.

1967 През 1967 г. умират 30-годишният британски колоездач Том Симпсън (амфетамини) и бегачът Дик Хауард (свръхдоза хероин). Една година по-късно, през 1968 г. немският боксьор Джуп Елце умира след прием на коктейл от амфетамини.

1976 По време на Олимпийските игри в Монреал полският спортист З. Казмарек и българският състезател В. Христов са принудени да върнат своите златни медали (вдигане на тежести) след като са уличени в употреба на допинг.

1988 Много медалисти от Олимпийските игри в Сеул имат същата съдба като Бен Джонсън, най-известният между тях. Той дава положителна допинг проба за забранен анаболен стероид (станозолол), заради което му е отнет златния медал в спринта на 100 метра и е лишен от състезателни права за 2 години. По-късно беше доказано, че всички или почти всички финалисти в това състезание са употребили забранени вещества.

Началото на 21 век се характеризира с много примери на атлети, обвинени в употребата на допинг. Такива са спринтьорите Т. Монгомъри, Д. Чеймбърс, М. Джоунс и това са само някои от безбройните известни случаи.   За нещастие допингът е не само история, но очевидно е явление, което се развива с нови вещества и техники в наши дни.

Борбата с допинга

През 20 век комерсиализацията, характерна за спорта като цяло, постепенно се разви от „дейност” в „огромен бизнес”. Спечелването на златни медали стана високо ценено, а необходимостта от успех подложи състезатели, треньори и техните екипи на огромен натиск за спечелване на шампионски титли. В много случаи формулировката „второто място е нищо, първото – всичко” добре описва настоящия начин на мислене. Това доведе до увеличение на злоупотребите със забранени вещества и в редица случаи допингът бе свързан със смъртта на спортисти.

Научни доказателства

RTEmagicC_Logo_IAAF.jpgПрез 1910 г. в Австрия, след няколко неочаквани резултата в конни надбягвания, за първи път e научно доказана употребата на допингиращи вещества от руския химик Буковски, който изолира алкалоиди в слюнката на коне. В 1928 г. Международната аматьорска федерация по атлетика (IAAF) става първата международна спортна федерация, която забранява употребата на допинг в дисциплини, провеждани на писти и спортни площадки. Много други международни федерации я последват, но борбата с допинга е все още в своята детска възраст и е слабо ефективна. Нарасналият брой на  допинг случаите кара отговорните институции да посочат открито вредите, които причиняват допингиращите средства – не само на отделния човек, но и на спортните ценности като цяло.

Програми за тестване на употребата на допинг са въведени в края на 60-те години. Докато употребата на допинг от спортистите изглеждала по-скоро общоприета, то спортният свят предпочитал да игнорира проблема.

Антидопингови начинания

RTEmagicC_Mexico_1968_emblem_olympia.jpgПървата голяма крачка в борбата с допинга е направена през 1960 г., когато Съветът на Европа приема резолюция срещу употребата на допингиращи средства в спорта. Изглежда първите смъртни случаи са били необходими, за да отворят очите на институциите за този проблем. Първото антидопингово законодателство се появява във Франция през 1963 г., последвана от Белгия през 1965 г. През 1967 г. Международният олимпийски комитет (МОК) създава съответната медицинска комисия към МОК. Допинг тестове са въведени за първи път по време на Летните олимпийски игри в Мексико през 1968 г. и Зимните олимпийски игри в Гренобъл. Създаден е Списък на забранените вещества и методи от МОК, въпреки че техническото оборудване и процедурите за тестване все още не са достатъчно надеждни.

Национални и международни институции продължават да предприемат антидопингови инициативи през 60-те и 70-те години на 20 век и повечето международни федерации въвеждат процедури за тестване на допинг. След употребата на амфетамините през 1950-те и 1960-те години, широко разпространена практика става употребата на анаболни стероиди. Надеждни методи за тестване на наличие на анаболни средства са внедрени през 1974 г. и 1976 г. Анаболните стероиди са добавени към списъка на забранените вещества на МОК. В резултат на този напредък броят на дисквалификациите поради наличие на допинг в края на 70-те години, особено в силовите спортове, нараства. Въпреки това световните рекорди продължават да се подобряват, докато наскоро не се потвърдиха подозренията за държавно участие в употребата на допинг от спортистите в някои страни.

През 1983 г. антидопинговият контрол направи важна стъпка напред с въвеждането на нови аналитичниRTEmagicC_LSydney_2000_Logo_olympia.svg.png процедури. Внедряването на газхроматографията и мас-спектрометрията позволи по-ефективно тестване на допинг пробите. Скандалът на Панамериканските игри в Каракас (1983), на които много състезатели дават положителни допинг проби за забранени вещества, а много други напускат игрите, без да участват в състезанията, е доказателство за ефективността на новите тестови процедури.

През 70-те години на 20 век успоредно с анаболните стероиди, кръвният допинг става много популярен, особено в спортовете за издръжливост. МОК забранява кръвния допинг като непозволен метод през 1986 г. Кръвният допинг е използван, за да увеличи хематокрита и концентрацията на хемоглобина. Същият ефект, обаче, е постиган с вещества като еритропоетина, което е новост за това време. Еритропоетинът е забранен от МОК през 1990 г. Въпреки това еритропоетинът е бил неуловим при тестове за дълъг период от време, тъй като не са съществували надеждни методи за тестване. Сигурен метод за откриване на еритропоетина е приложен за първи път на Олимпийските игри в Сидни през 2000 г.

Заради дRTEmagicC_Logo_WADA.jpgруг огромен скандал по време на Тур де Франс през 1998 г., МОК провежда Световна конференция за допинга в спорта в Лозана през февруари 1999г. Основният резултат от тази конференция е създаването на Световната антидопингова агенция (WADA) на 10 ноември 1999г. WADA е структурирана на основата на равноправно представяне на олимпийското движение и обществените институции. Централата на WADA е първоначално в Лозана, а в момента е базирана в Монреал. WADA установява уеднаквени стандарти за борба с допинга и координира усилията на спортните организации и обществените институции. Усилията, обаче, не трябва да са насочени само към преследване на поддръжниците на допинга. Основна цел трябва да бъде допинг превенцията. Затова информацията и образованието сред спортния свят са най-ефективните оръжия в борбата с допинга и настоящата програма на Европейския съюз е част от тази кампания.

 източник: chem-bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>