Димитър Костов: Завърнах се, за да възродя Спортното училище в Бургас

Димитър Костов: Завърнах се, за да възродя Спортното училище в Бургас
User Rating: 0 (0 votes)

Автор : Мануела Янева/ gramofona.com

Димитър Костов е новият директор на Спортното училище в Бургас „Юрий Гагарин”. Завършил е Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий” и по образование е филолог. Работил е като директор на училището в каменското село Тръстиково. Дълги години бе директор на затворническото общежитие в „Житарово”. Костов е и бивш футболен съдия. Интервю на Gramofona.com с Димитър Костов.

Г-н Костов, Вие сте сред първите възпитаници на Спортното училище в Бургас. Какви са спомените Ви от първия випуск?

-  Спомням си всичко все едно бе вчера. Първият директор на Спортното училище бе Панайот Влаев. За мен той бе един изключително коректен, дисциплиниран и можещ човек, който знаеше какво да направи, за да може Спортното училище да се развива в правилната посока, да бъде то с добри резултати както по спортна подготовка, така и в учебния процес. Целта по негово време бе от училището да излизат достойни ученици, които след това да могат да заемат всяка една позиция в обществото.  По негово управление името на Спортното училище по никакъв начин не се свързваше с никакви негативни асоциации, както сега.

Какво Ви даде Спортното училище?

-  Ние учихме и тренирахме до последния учебен ден. Спортното училище ми даде толкова, колкото моето семейство. Получих възпитание, хъс в живота, воля, умения за работа в екип, уважение към приятелите ми и противника на спортния терен. Ако сега трябва да реша как бих устроил живота си, бих избрал той отново да започне от Спортното училище.

Защо решихте отново да се завърнете и да управлявате „Юрий Гагарин?

-  За мен Спортното училище е светиня. Негативните асоциации, които в момента витаят в обществото ми влияят изключително зле. Върнах се с идеята да мога да ги пресека.

Какво казват и виждат хората, от какво негодуват?

-  В момента в обществото се говори, че учебно- възпитателният процес в училището не е на необходимото ниво. Счита се и че резултатите от спорта също не са на това ниво, на което трябва да бъде едно спортно училище.

Липсата на финанси ли е основният проблем за този изграден лош имидж?

-  Не бих казал, че трябва да се оплакваме от липса на финанси, защото сме на издръжка на Министерството на младежта и спорта. Проблемите са няколко. Първият е свързан с приема на учениците. В съвременното общество интересът на децата към спорта силно намаля. Думата спорт не присъства в ценностната им система. В целия процес обаче трябва да участват не само децата, но и техните родители както и спортните клубове с техните школи. Идвайки тук, децата трябва не само да тренират,  но и да учат или казано по-просто да носят две дини под една мишница.

Не бих искал привлекателната част на Спортното училище да е заради това, че имаме стол и общежитие. Искам то да бъде привлекателно с това, че тук изграждаме хора с необходимите качества, хора, които да развиват спортния си талант и интелект.

Давам си сметка, че това не мога да го направя сам. В тази връзка съм длъжен и ще търся подкрепата както на колектива, с който работя, така и на обществеността.

Възраждането на Спортното училище като институция в Бургас, областта и страната е не само моя задача, но и на задача на цялата спортна общественост в града.

Колко години работихте в системата на Министерството на правосъдието и на какво Ви научи тя?

-  20 години. През целия си живот съм работил само с хора,  правя го добре и това не е само моя оценка. Работил съм както с деца, така и с хора, попаднали в затвора. Винаги съм успявал да намеря общ език и с едните, и с другите, с преценката и нагласата, че във всеки човек има нещо ценно, което трябва да се развие. Когато е трябвало да наказвам, съм го правил, когато е трябвало да поощрявам, съм го правил. Работата ми в системата е една огромна школа. Не съм имал никога врагове и за мен винаги е било важно да разговарям с всеки един човек, който е имал нужда. За мен работата с хора е удоволствие.

Дълги години бяхте и футболен съдия. Съдийството беше ли приоритет за Вас или по-скоро професионално хоби?

-  За мен футболното съдийство бе професионално хоби и му отдадох повече от 20 години. Успях да стигна до голямото съдийство в „А” група и ръководих мачове 10 години, с което съм много горд. Успях да наследя най-добрия бургаски съдия за всички времена Димитър Димитров. Той почина преди 7 години. В периода, в който той напусна съдийството, в Бургас се създаде един вакуум. Съжалявам, че не успях да стана международен съдия, но в крайна сметка може би това не е трябвало да се случи.

Съдийството е част от моя живот, но никога не е било приоритет. Няма нищо по ценно на този свят от семейството, от подкрепата на близките, от удовлетворението от професионалните ти задължения и здравето.

Колко често спортувате и какво?

-  Не мога без колоездене и плуване. Рядко ги пропускам, а понякога и бягам. Когато тренирам, намирам решение на много въпроси от всякакво естество. И те винаги са били правилни.

Разкажете ни за вашето семейство?

-  Съпругата ми Валентина Костова преподава английски език от дълги години в училище „Княз Борис”. Имам две дъщери. Голямата е в Америка, а по-малката завършва магистратура по психология в Лайпциг, Германия. Като всеки родител наистина съжалявам, че на този етап предпочитат чужбина пред страната ни. И всеки един от нас трябва да си зададе въпроса защо е така?

Какво си пожелавате в личен и професионален план?

-  Здраве и да успея заедно с моя екип да възродим имиджа и авторитета на Спортното училище в родния ни град.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>