Басейн „Москва“ – една невероятна история

Басейн „Москва“ – една невероятна история
User Rating: 0 (0 votes)

Катедралният Храм на Московската епархия и Руската Православна църква – храмът Христос Спасител – е разположен не на случайно място: от незапомнени времена тук са се строели различни религиозни съоръжения и са се стичали хората в търсене на защита и помощ.
По времето на Иван Грозни тук е бил Алексеевският женски манастир, който през 1830г. е пренесен на друго място.

Алексеевският манастир

Алексеевският манастир

Днешният храм на Христос Спасител е вторият, построен на това място. Първият е издигнат през 1883г. в чест на победата над Наполеон, строили го близо 40 години. Строителите трябвало да се преборят с различни препятствия: пожари, сривове на основите, наводнение с подпочвени води. След откриването храмът просъществувал по-малко от 50 години – болшевиките го взривили на 5 декември 1935г. Запазила се част от външните белокаменни барелефи, монтирани по-късно в стената на Донския манастир.

snos_xxs287094_b

Съветските власти решили да построят Московски дворец на Съветите на това място – един от най-известните нереализирани архитектурни проекти в историята. Най-високата сграда в света трябвало да се превърне в символ на новата страна и новата Москва. Предполагало се, че размерите на сградата ще надвишат 400м, а на покрива му ще бъде инсталирана 50-метрова въртяща се статуя на Ленин. Самата сграда трябвало да изглежда като пиедестал на паметника. Близо до обекта бил построен бетонен завод. Грандиозното строителство с използване на нови технологични решения влязло в действие, но започнала Великата Отечествена война. По време на Втората Световна война бетонът, гранитът, стоманата и арматурата били необходими за възстановяване на народното стопанство, мостове, заводи и т.н.

dvorec_vrazreze
След войната основите на недостроената сграда използвали за построяването на открит плувен басейн „Москва“ (1960‑1994).
Новото спортно съоръжение се превърнало в любимо място на московчани. Басейнът работел целогодишно. дори в зимно време. Това бил най-големият басейн в СССР и един от най-големите басейни в света по онова време. Реализирала се принципно нова концепция за спортен отих, като коридорите били в относително малка част от цялата площ на басейна, а цялото останало пространство било достъпно за плуване открай докрай.

effef087157e0bd4eea9a7d8e2b9eb27
Интересен факт е че под Москва има море, което се намира на дълбочина 1000-1400м. Затова при строежа на басейна съществувала идеята той да се пълни с морска вода. На практика това не се осъществява. Москва има опит с пробиването на кладенци за добиване на древна морска вода – такива в града има няколко. Във военно време чрез тях са добивали сол, когато пътят към солниците бил отрязан от врага.
Очевидец: „Когато чул за това, директорът на басейн Москва И.С.Стопани, на своя отговорност и риск започна сондажни работи. Изкопали 70м. Минеш ли наблизо зад оградата на сондата, се чуват непрекъснати ругатни. Интересувам се – какво става? Работниците отговарят, че резачката постоянно се удря в нещо, което не позволява да работи, налага се да се вади инструмента на повърхността. Взех това „нещо“ в ръцете си – оказва се парче метал с неправилна форма и характерен блясък на срязването. Най-вероятно е било сплав на олово и калай, с която са заливали отворите в основите при строителството на Храма през 1839г. Представете си само, за какви основи става въпрос, елементите й стигали до 70 метра дълбочина.
Но да се върнем към сондажните работи. Дойде денят, когато машината за дълбаене, трябваше да бъде заменена със сондажна, за да се преодолеят приблизително 1650м. За свършената работа сондажниците поискали от Спорткомитета на Москва сметка, която била почти колкото годишния й бюджет. И работата увисна в разбирателства. Всичко завърши със запушването на отвора по установените норми“.

800_4541a54cedb6814ab7fc29c70cbb24d3

550ea776afe6440895a4623bfea41b35Отначало, след откриването на басейна, по Москва плъзнали слухове, че в него често потъват хора. Особенно зимата. Един вид, действала някаква секта „давещи“, която си отмъщавала за строителството на църковно място на „гигантска локва“. Доколко това съответства на истината не е известно. По-скоро става въпрос за поредната градска легенда.
Басейн Москва имал кръгла форма, разделен бил на няколко сектора, имало мъжки и женски съблекални. В спортния сектор се влизало през отделен вход  достъп до общите сектори. Тук имало кула с различни нива на височина за скокове, сауна и парна баня.

800_bdadc2673124bb1717235fca3cac3410
За да плуваш в басейн „Москва“ не било необходимо разрешение от лекар. Билети се продавали в касата на изхода от метро Кропотинска. В басейна се предлагали под наем бански костюми, чехли, шапки, плавници, маски и шнорхели. За обеззаразяване на водата се използвали различни дезинфикциращи средства. Медицинският персонал строго следил за санитарното състояние на водата, преливниците и баните. За всичиките 33 години работа на басейн Москва санитарните служби нито веднъж нямали претенции към качеството на водата. Водата в басейна не само минавала през различни пясъчни филтри, но и я хлорирали. В басейна постоянно работела собствена лаборатория, взимането на проби се осъществявало на всеки 3 часа.
През първите 10 години в цикъла на подготовка на водата били включени бактерицидни устройства, облъчващи водата с ултравиолетови лъчи. Изследванията показали, че цикълът на подготовка на водата може да се осъществи и без тях, качеството на водата при това не намалявало.
Очевидец разказва: „Работата ми на басейна се състоеше да следя показателите на водата. Всеки ден взимахме проби за анализ. Във водата имаше хлор и меден витриол. Плувах 5 години и не се заразих с нищо. Когато водата започваше да цъфти, изпразваха басейна и чистеха дъното. В банята имаше повече шансове да си лепнеш някоя зараза. Между другото, имаше много деца, които обучавахме на плуване. Идваха треньори от детските спортни школи и взимаха най-перспективните. “
Студентска шега – закон на Архимед за басейн Москва: Тяло, потопено във водата на басейн Москва, измества от водата друго тяло.
След първите 10 години от откриването, поддръжката на басейна вече не била изрядна. Дъното обраствало със зелени водорасли. Видимостта била лоша и да видиш човек, легнал на дъното, било трудно.

800_66892c793a9adf7e2f1c486224816554
Температурата на водата се поддържала с изкуствено подгряване. Очевидец разказва: Зимата беше страшно от сушата да гледаш „лудите“, плацикащи се на 20 градуса студ в кълбата пара. Водата беше топла, студ не се усещаше. Но се налагаше често да се гмуркаш, защото косите се покриваха с лед“.
Басейнът имал толкова голяма площ на изпарение на водната повърхност, че станал причина за корозия на съседните сгради. Срещу него се намирала сградата на Пушкинския музей, откъдето редовно се оплаквали, че съседството с басейна уврежда експонатите.
През 91-ва цената за гореща, студена вода и електроенергия скачат неимоверно, стойността на обслужването става нерентабилна. Повече от три години чашата на басейна е без вода, което довело до деформация на температурните шевове. Тръбопроводната мрежа силно корозира.
През декември 1993г. , в годините на преустройството, след няколко години дискусии, се взима решение басейнът да се преотстъпи за строителство на новия храм на Христос Спасител и зда се възсатанови на неговото исконно място, съответстващо в точност на оригиналното.

800_4541a54cedb6814ab7fc29c70cbb24d3800_cf521551cbcf3dfb00591865d9233464

Храм_Христа_Спасителя_в_МосквеБасейнът бил демонтиран и в средата на 90-те години започнало строителството на новия храм. Началото на хилядолетието било ознаменувано с откриването му.

В един от източниците на статията в https://varlamov.ru/ можете да прочетете пълния текст и да видите всички събрани снимки по историята на басейна, както и коментарите и спомените на очевидци под тях.

За статията са използвани още материали и снимки на mos.ru и Wikipedia

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>